От Букурещ до София и като цяло на Балканите много правителства не успяват да се справят с рисковете от сгради, които могат лесно да бъдат съборени от земетресения. Това твърди „Ню Йорк Таймс“ в статия, озаглавена „Уроци от албанският трус – Балканите не са готови за голямо земетресение“.
„Правителствата не успяват да се справят с рисковете, породени от застаряването на сградите и лошата конструкция, оставяйки милиони уязвими“, се казва в статията.
Вестникът припомня труса с магнитуд 6,4 на 26 ноември в Албания, при който загинаха повече от 50 души и бяха ранени стотици, а хиляди останаха бездомни.
Освен природата обаче, изданието посочва като виновник за мащаба на трагедията и човешката алчност.
„Ако бихте видели това място, когато е като блато, като място, където можеш да ловиш риба, не бихте си помислили, че тук някога би могло да има къщи. И все пак те са построени – често с помощта на корупция – по образец, повтарящ се в Албания, малка балканска нация“, пише вестникът.
Регионът е зле подготвен за следващия голям трус, продължава „Ню Йорк Таймс“.
От Букурещ в Румъния до София в България и през балканските държави в Югоизточна Европа няколко правителства не успяват да се справят с рисковете, породени от застаряването на сградите. Или поощряват строителния „бум“ през 90-те години на миналия век, по време на прехода от комунизъм към капитализъм, в който стандартите за безопасност често остават на заден план в стремеж за бърза печалба. Резултатът е, че милиони хора живеят в домове, които едва ли ще оцелеят в голямо земетресение, казват експерти.
„В една от най-бедните страни в Европа, Албания, по-рано този месец премиерът Еди Рама заяви, че правителството прекроява бюджета, за да помогне за справяне с кризата след земетресението, но че международната подкрепа е отчайващо необходима“, шише изданието.
Други в региона започват да вземат мерки за своеобразна сигнализация. Разхождайки се по улиците на стария град в Букурещ, посетителите със зорко око ще забележат червени кръгове – точно над нивото на очите – върху стотици сгради. Те са поставени от инженери, за да класифицират сградите с най-голям риск в случай на сеизмична активност.
Само в румънската столица има 349 високорискови структури, които вероятно ще се срутят при силно земетресение. Очаква се стотици други сгради да претърпят големи щети. И това са само тези, които са били проверени.
„Говорим за около 300 сгради с опасност от срутване само в Букурещ“, казва Матей Сумбасаку, основателят на „Re:Rise“, първата неправителствена организация в Румъния, насочена към намаляване на сеизмичния риск. „Ние знаем за още 1 600 сгради и не знаем колко други още има. Но правителството смята, че те трябва да бъдат реновирани, защото, кой знае, може би са станали по-силни през последните 25 години. Това е престъпно “, добавя той, „и ние казваме това на хората, живеещи в сградите.“
По-нататък нюйоркското издание припомня двете опустошителни земетресения в Румъния през 20-ти век. През 1940 г. земетресение с магнитуд 7,4 разтърси Вранча, в Източна Румъния, и причини много разрушения. След това, на 4 март 1977 г., трус с магнитуд 7,2 удари същия регион. Последвалите вторични трусове унищожиха над 30 високи сгради в Букурещ. Приблизително 1 578 души са убити, а около 11 000 са ранени. Това е едно от най-тежките природни бедствия в съвременната румънска история, довело до поредица от реформи.
Проф. Раду Вакареану, ректор на Техническия университет в Букурещ, заяви, че никоя страна не е наистина готова за мащабно земетресение, с изключение на може би Япония.
След земетресението през 1977 г. Румъния е въвела добри технически регламенти с доста строго прилагане, казва той. Но напредъкът в модернизирането на някои от най-рисковите частни сгради не е толкова голям, колкото се очаква, “главно заради сложния казус с притежанието им“.
„Имате сгради с много собственици на различни апартаменти и е много трудно, почти невъзможно в някои ситуации да постигнете консенсус“, каза г-н Вакареану.
Ако подобно земетресение удари днес, казва той, загубите от засегнати сгради и убити хора ще бъдат „поне толкова големи, колкото през 1977 г.“
Според Сумбасаку правителството подценява риска.
„Имахме симулация на земетресение през 2018 г. и тя показа, че биха загинали над 4 000 души“, споделя той. „Ако приемем, че властите се опитват да успокоят населението с обявената цифра за 4 000 жертви, можете да си представите реалния мащаб. Лесно можем да преминем цифрата от 10 000.”
В Румъния най-старите сгради често представляват най-голям риск. Но в други страни, като Албания, по-скорошното строителство тревожи много експерти.
И тук „Ню Йорк Таймс“ припомня земетресението с магнитуд 5,7 в българския град Стражица през 1986 г., което причини сериозни разрушения и остави хиляди без дом.
„В малкия град Стражица, на север, бяха разрушени десетки домове, а повечето останали бяха счетени за опасни за обитаване. Хиляди останаха бездомни“, посочва статията и продължава: „От 2007 г., когато България се присъедини към Европейския съюз, строителството в страната трябваше да отговаря на изискванията на блока за устойчивост на земетресения. Въпреки това голяма част от строителството датира от комунистическите времена, когато властите отговориха на спешните жилищни нужди, като издигнаха гигантски жилищни комплекси от сглобяеми панели. Построени правилно и с правилна поддръжка, такива конструкции може да не представляват голям риск. Но често случаят не е такъв. След това, през 90-те години, след краха на комунизма, спекуланти се насочиха към строителството и то преживя истински бум“.
Петър Павлов, директор на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, заявява, че макар да вярва, че страната е по-добре подготвена от някои от съседите си, остават големи въпроси, особено по отношение на по-новите сгради.
„Някои от приземните етажи на тези сгради се преобразуваха в магазини и се добавиха допълнителни етажи над сградите, които могат да се считат за опасност при земетресение“, обяснява той в телефонно интервю.
Павлов призова за създаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача ще бъде да изпробва съпротивлението на сградите.
Инициативата озвучи предупрежденията на неотдавнашен доклад на Световната банка, която нарече липсата на информация за сеизмичната безопасност на старите жилищни сгради в България „належащ за разрешение въпрос “.
Движейки се по крайбрежието на Адриатическо море, от Хърватия през Черна гора и на юг в Албания, резултатите от изместването на тектоничните плочи през вековете могат да се видят в изумителния пейзаж на планини, които се издигат рязко високо над Адриатическо море. „Този пейзаж все още се оформя, което прави дълъг участък от балканския бряг податлив на трусове“, продължава статията.
„Земята непрекъснато трепери тук“, казва проф. Божидар С. Павичевич. Трагедия е помогнала за оформянето на прочутия Дубровник, след като земетресение през 1667 г. почти изравнява великолепния град, ограден от стени, погребвайки хиляди хора и предизвиквайки пожари, бушували седмици наред.
Павичевич, 86-годишен, разказва и за земетресението в Скопие през 1963 г., което уби повече от 1 000 души и остави стотици хиляди без дом.
Опустошителните земетресения, засегнали бивша Югославия – започват от македонската столица Скопие и завършват със земетресение с магнитуд 7,2 в центъра на Черна гора през 1979 г., засегнало почти цялото Адриатическо крайбрежие. Павичевич припомня за щетите от 4,5 милиарда долара – равни на около четири години стойност на брутния вътрешен продукт на малката република.
Тези земетресения от 20 век бяха повратна точка за Балканите относно изучаването на тектониката на плочите.
И все пак Павичевич се притеснява, че Балканите са игнорирали своята собствена сеизмична история и уроците, които преподава тя. Това е споделено и от други експерти в региона, включително Сумбасаку в Румъния.
„Нуждаем се от повече смелост, имаме нужда от повече политическа смелост, защото някой трябва да бъде отворен за това“, казва той. „Трябва да приемем своята уязвимост.“
За изготвяне на цялостната картина на земетръсното състояние на Балканите и подготвеността за нея, помогнаха Марк Сантора от Дуръс, Албания, Кит Жилет от Румъния, Джо Орович от Хърватия и Боряна Джамбазова от България. /БГНЕС
