Техни изказвания създават враждебна среда за ромския етнос, се казва в жалбите срещу държавата пред ЕСПЧ
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е сезиран с две жалби срещу България заради думи на главния прокурор Иван Гешев и на зам.-председателя на парламента и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Жалбите са регистрирани от съда в Страсбург, каза пред „Сега“ Александър Кашъмов, който е адвокат и по двете дела.
Изказването на Гешев, заради което България сега е на съд, е от април 2019 г. По това време той е зам.-главен прокурор и коментира в интервю за БНТ поведението на подсъдим, който се е отказал от показанията си, дадени по време на разследването. „Така правят всички подсъдими, така правят и циганите включително по делата“, казва Гешев. Заради думите му Христо Николов, който е от ромски произход, първо се обръща към Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Пред нея Николов твърди, че с думите си Гешев обобщава, че на всички роми не трябва да се вярва, защото променят показанията си по делата. През комисията Гешев настоява, че правото на свободно изразяване на мнение и убеждение е основно човешко право, а думата „циганин“ не е слово на омразата. Казва още, че в интервюто не е генерализирал.
През юни 2019 г. КЗД приема, че Гешев не е нарушил закона, а е изразил мнението, че така правят всички подсъдими, дори и ромите. Гешев печели и пред Административния съд на София област. А през май 2020 г. като последна инстанция Върховният административен съд (ВАС) приема, че няма проблем с казаното от зам.-главния прокурор, който по това време вече е начело на държавното обвинение. ВАС дори обяснява в решението си, че магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановени актове, освен ако не става дума за престъпления. Затова и искане за ангажиране на административно-наказателна отговорност за дискриминация от магистрати е противоконституционно. ВАС не обсъжда как така коментарът на Гешев е направен при или по повод изпълнението на служебните му функции.
В жалбата срещу България се казва, че решението на ВАС оставя без последствия нетолератното поведение на публична личност, заемаща отговорна позиция, и така го легитимира. По този начин се създава враждебна среда към ромския етнос.
Това се сочи и в другата жалба срещу България, базирана на изказването на Валери Симеонов от парламентарната трибуна от декември 2014 г. Тогава той държи дълга реч, в която освен всичко обявява: „Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?“
И този казус първо е отнесен до Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Пред комисията Симеонов твърди, че изказването му е извадено от контекста, че в него няма омраза към целия етнос. Комисията обаче приема жалбата на Асен Асенов за основателна и че „този начин за поднасяне на информацията създава и затвърждава стереотипи, предразсъдъци и враждебна среда“. Административният съд в Бургас приема решението на КЗД за правилно. Върховният административен съд обаче като последна инстанция отменя това решение и оневинява Симеонов. Мотивът на върховните съдии е, че Симеонов не е целял да засегне жалбоподателя Асенов. Върховните съдии смятат, че изказването на народния представител е възприето от КЗД изцяло фрагментарно и без цялостен прочит и дори наричат мотивите на комисията „агресивна морализаторска експресия“.
„Обект на защита не са определен вид мнения – коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество“, пишат върховните съдии.
Този аргумент от решението им е копиран едно към едно и от съдия Йордан Русев от Административния съд в Пловдив, който преди дни обяви, че Симеонов не е дискриминирал никого, като нарече протестиращите майки на деца с увреждания „кресливи жени с уж болни деца“.
