На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Танас, Насо.
Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, тъй като според поверието от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на този празник жените не подхващат никаква домашна работа.
Според народните предания св. Антон и св. Атанас се наричали бащи на чумата, защото се е вярвало, че болестта се е родила на техния ден. Затова празника наричат още Чуминден, Лелинден.
Народът си представял болестта като гърбава и стара баба, облечена в черни дрипи. За да спечелят благоразположението й, стопанките месят рано сутринта пресни пити, намазват ги с мед, забождат върху тях босилек и ги раздават из махалата. Питките дупчели с вилица, за да не се „надупчват” децата от шарка. В жертва се принасяла черна кокошка. В Тракия приготвят обредно ястие от черно пиле и вярват, че от него „болките бягат”, а перата му притежават лечебна сила.
Стара българска легенда разказва, че св. Антон и св. Атанас били братя близнаци – ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подбие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават за патроните си курбани от бикове.
На Атанасовден по традиция се приготвя пита с мед, варена кокошка и свинско с бамя.
