България е във възходящата фаза на икономическия и финансовия цикъл, според БНБ
През 2018 г. активите на банките са нараснали със 7,8 млрд. лв. (8%), достигайки до 105,6 млрд. лв. Това става ясно от годишния доклад на БНБ, публикуван днес.
От централната банка посочват още, че делът на брутните необслужвани кредити и аванси в съвкупния брутен размер на кредитите и авансите намаля до 7,6% (при 10,2% в края на декември 2017 г.), като същевременно степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка се повиши и в края на периода възлезе на 51,4% (при 49,4% в края на 2017 г.).
Остатъчният кредитен риск, измерен чрез сумата на нетните необслужвани кредити и аванси, също продължи да намалява и остана изцяло покрит от капитала, превишаващ минималното регулаторно изискване от 8%.
В края на 2018 г. банковата система отчете печалба от 1,7 млрд. лв., като съотношенията за възвращаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се повишиха спрямо 2017 г. до съответно 1,58% и 11,97%, пише още в отчета. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система съществено надвишаваше минимално изискваното равнище.
Нивата на капиталовите съотношения на банковата система в края на 2018 г. намаляха спрямо края на 2017 г., но останаха значително над минималните изисквания, посочват още от централната банка. Кредитните институции са спазили изискванията за капиталови буфери. В края на 2018 г. регулаторният капитал възлиза на 11,6 млрд. лв., което представлява увеличение със 142 млн. лв. (1,2%) спрямо края на 2017 г. Общият размер на рисковите експозиции се увеличива през годината под влияние на растежа на кредита, както и вследствие на регулаторни промени. Общата капиталова адекватност на банковата система остава висока на ниво от 20,38% към декември 2018 г. (22,08% в края на 2017 г.), в това число адекватността на капитала от първи ред беше 19,41% (20,86% в края на 2017 г.).
През 2018 г. нивото на свръхрезервите на банките по сметки в БНБ се понижи, но остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3,7 млрд. лв. спрямо 2017 г., като средствата по сметки на банките в БНБ, с които се изпълняват изискванията на Наредба № 21, надвишаваха с 36,8% изискуемите задължителни минимални резерви (ЗМР) спрямо превишение с 95,9% през 2017 г., пише още в отчета.
Според БНБ в момента България се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. Причина за това са наблюдаваните благоприятни тенденции в икономическата среда и засилената кредитна активност през 2018 г., както и на извършения анализ на показатели за цикличния системен риск в банковата система.
При отчитане на тези фактори на 25 септември 2018 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, от 0% до 0,5%, в сила от 1 октомври 2019 г., се посочва още в доклада.
„През 2018 г. икономическият растеж в България възлезе на 3,1% (3,8% през 2017 г.). Основен положителен принос за растежа на реалния БВП имаше частното потребление, за което допринесоха засиленото търсене на кредити в условията на ниски лихвени проценти, благоприятното развитие на трудовия пазар и увеличението на разполагаемия доход на домакинствата“, става ясно още от отчета. Според БНБ износът на стоки и услуги през 2018 г. се понижава и има определящо значение за забавянето на растежа на реалния БВП спрямо предходната година. Спадът на износа се дължеше както на фактори с еднократен характер, така и на отслабване на икономическата активност в някои важни за България търговски партньори, като Турция и еврозоната, коментират от централната банка.
Според отчета годишната инфлация през изминалата година е била 2,3% към декември 2018 г. (1,8% към декември 2017 г.). Определящо значение за динамиката на инфлацията през 2018 г. имаха повишението на международната цена на петрола, поскъпването на храните, както и действието на специфични фактори при някои подгрупи на услугите и нарастването на потребителското търсене, обясняват от БНБ в годишния си отчет.
През 2018 г. динамиката на паричните агрегати продължи да се характеризира с относително високи темпове на растеж. Към декември 2018 г. годишният растеж на широките пари възлезе на 8,8% (7,7% в края на 2017 г.), за което допринесе запазването на висока норма на спестяване в икономиката в условията на продължаващо подобряване на икономическата активност и повишаване на доходите от труд.
Общият размер на депозитите на неправителствения сектор в банковата система към декември 2018 г. отбелязва на годишна база 7,3% растеж (6,2% в края на 2017 г.), отчитат още от БНБ. Според доклада ускорение на годишния растеж се наблюдава както при кредитите за нефинансови предприятия (до 5,4% в края на 2018 г. спрямо 1,6% в края на 2017 г.), така и при кредитите за домакинства (до 11,2% в края на 2018 г. спрямо 6% в края на 2017 г.).
През годината се наблюдаваше тенденция към засилване на годишния темп на растеж на потребителските кредити и на жилищните кредити, като за значителното ускорение при потребителските кредити (до 17,7% през декември) съществено влияние оказа включването от април 2018 г. на нова отчетна единица в обхвата на паричната статистика. Лихвените проценти по срочните депозити останаха на достигнатите ниски в ретроспективен план равнища, за което влияние оказаха запазващият се висок приток на привлечени средства от резиденти и високата ликвидност в банковата система, уточняват от централната банка. В условията на благоприятна макроикономическа среда, повишена оценка на банките за платежоспособността на кредито-получателите и силна конкуренция в банковия сектор при лихвените проценти по ново отпуснати кредити за предприятия и по новите жилищни кредити се запази тенденцията към понижение.
Източник : Investor.bg
