Адвокат Красимира Тагарева е завършила право през 1991 година и магистратура по специалността „Международни отношения – право на ЕС“ през 2011 година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е първият директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Заемала е поста и на регионален директор на Агенцията по вписванията в Благоевград, като участва в създаването на търговския регистър. Има 16 години практика като адвокат. Определя политическите си възгледи като либерални. Била е областен лидер и член на националните органи на НДСВ.
За „Благоевград нюз“ въпросите към Красимира Татарева зададе Росинка Проданова.
Какво се случва в България, как ще определите състоянието на българското общество днес?
България върви по своя път, който като цяло е правилният. Ние сме член на авторитетния и силен Европейски съюз – един клуб на богати и демократични държави. Вярно е, че след приемането ни намаля амбицията и единството в обществото ни. Икономическата криза отмина, но ние не можахме да възстановим темповете, с които напредвахме в периода 2004-2008 година, растежът на българската икономика все още е незадоволителен, а това влияе на общественото самочувствие. Независимо от това, българският бизнес вече е на европейския и световния пазар, българските младежи не са ограничени от националните граници, когато избират университетите, в които да кандидатстват, а качествени и талантливи българи работят в най-различни области по целия свят. Нашата задача сега е да участваме в дебата за бъдещето, да вземаме верните решения за страната ни и за Европейския съюз. Това е още по-важно заради предстоящите избори за Европейски парламент.
Как се държат политическите партии, какво ни предлагат и какво ние – гражданите трябва да искаме от политиците?
За съжаление, моето мнение е, че политическата прослойка в нашето общество трябва да положи много усилия, за да стигне нивото на българските учени, артисти, лекари, инженери, спортисти. Аз не споделям мнението, че „всички са маскари“. Ние имаме добри и успешни политици, но като цяло политическите партии не налагат старндарти, които да мотивират успелите, знаещите и можещите хора да се отдадат на политическото поприще, а това се отразява зле на обществото ни. Опитът ми, онова, което съм видяла и научила през своите петдесет и две години ме убеждават, че добре живеят онези народи, които имат добри управници. Нашите политици са длъжници на обществото ни – за качеството на нормативните актове, които приемат, за компетентността на управленските кадри, които предлагат, за стила и реда, който налагат. Мисля, че това е и което ние трябва да искаме от тях, но преди да искаме ние трябва да дадем. Всеки от нас трябва да гласува и то за най-добрия. Всички, които са ангажирани с изборите трябва да положат усилия те да бъдат честни и добре организирани. В това отношение има какво да научим от работата на застъпниците и наблюдателите на последните избори в съседна Турция например.
Най-голямата манипулация на обществото днес?
Потискането на вярата и самочувствието на обикновените граждани, внушенията, че всичко е предопределено и че нищо не зависи от тях. В по-общ план животът и просперитетът на всеки човек е една непрекъсната борба и преодоляване на манипулациите и заблудите – в личните отношения, в работата, в обществото. А лекарствата срещу манипулациите са знания, работа и диалог. Затова един от най-важните проблеми на нашето общество е доброто и достъпно образование.
Клуб „Милениум“ и НДСВ на тези избори за Европейски парламент – кой печели от това “неочаквано“ партньорство?
Не мисля, че партньорството е „неочаквано“. НДСВ е партия, която не може да бъде упрекната в липса на диалогичност. Тя не е единствената, която дава възможност за изява на кандидатите на клуб „Милениум“, тъй като участва в изборите в коалиция. А от младите хора от клуб „Милениум“ мога само да се възхищавам. Убедена съм, че е време политиците, които участваха в дебата „за и против“ Европейския съюз да бъдат заменени с хора, които са успели в условията на този съюз. Те могат по-успешно да защят интересите на българското общество и да работят за политики, които да променят положително самия Европейски съюз. И не само ЕС, ние живеем в свят, в който не е невъзможно да си роден в България, а да учиш например в Австралия или да работиш в Канада. Това означава, че човек трябва да има необходимите възпитание, познания и самочувствие да се доказва в нашия глобален свят. Кандидатите на клуб „Милениум“ са образовани и успели млади хора, които са готови да заменят технократската си кариера с политическа, което само по себе си е достойно за уважение.
Какво мислите за листите на ГЕРБ и БСП, за начина по който се стигна до тях, за шансовете им за успех?
Листата на всяка партия е отговорност на самата партия и всеки има своите шансове за успех. За мен е много по-важно упехът да е резултат на качества и добро представяне, независио дали кандидатите са известни или не, дали са представители на голяма или малка партия. Успех е, когато са успели най-добрите. Дргото е разхищение на обществен ресурс и енергия.
Какъв е залогът на тези избори за Европейски парламент и за какво трябва да си дадем сметка?
Залогът е нашето бъдеще. Макар и според Учредителните договори ролята и значението на Европейския парламент да е по-малка от тази на националните събрания в държавите-членки, все пак това е единственият орган, който се избира пряко от европейските граждани. Той осъществява демократичен контрол върху работата на останалите органи на ЕС, участва в приемането на законодателните актове, в избора на членовете на Европейската комисия. Затова в Европейския парламент трябва да влязат нови лица със свежи идеи и рационални решения и най-важното, хора които да следват девиза на нашите предци, че съединението прави силата.
От европейските и националните въпроси – към местните: защо родният ни Благоевград изостава в своето развитие, младите хора го напускат, фирми затварят, инвеститори не идват – къде се бърка в управлението на Благоевград?
Този въпрос поражда болка у мен. Не търся виновни. Виновни сме всички ние. Това е тенденция, която се наблюдава от години и не е лесно да бъде променена. Тя минава през дебата за ролята и силата на местните власти и промяна на националното законодателство. Факт е обаче, че през същото това време много от градовете в България обърнаха тенденцията, а Благоевград не успя. Градове, които са разположни в райони с не толкова добра инфраструктура и нямат по два университета. Аз дори не смея вече да правя сравнение с европейски или други световни градове с мащабите на Благоевград. Като пример ще кажа, че живея в един сравнително близък до центъра квартал, в който има автобус ….един път на ден. Е, кажете ми при така уреден градски транспорт кой е по-губещият – предприемачът, който трябва да прави разходи за транспорт на работниците си или работникът, който трябва да дава около 25% от заплатата си за такси, за да ходи на работа? Като прибавим към това лошата работа на администрацията и корупцията, липсата на инициатива и управленската немощ на местната власт мисля, че по-важният въпрос е не бъркаме ли всички ние, които избираме управителите.
Песимистичният и оптимистичният варианти за Благоевград след 10 години …
Не бива да си правим илюзии, че нещата ще се променят бързо. Икономическият цикъл се обръща и се наблюдават тенденции към спад. За съжаление, не виждам и нови лица, с интересни идеи и енергия за промяна, но се надявам това да стане до изборите наесен. Все пак, както е писал Апостолът „всичко се състои според нас в нашите задружни сили“.
