Младата писателка, автор на книгата „Академия за магьосници“, Вероника Везенкова е на 19 години от Благоевград. Завършва средното си образование в Природо-математическа гимназия „Акад. С. П. Корольов“, след което се насочва към специалност Приложна лингвистика в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Първи стъпки към творческата дейност прави още като малка, с писането на стихотворения и кратки разкази. Обича да пее, рисува и естествено- да пише. В края на 2018 страстта и я отвежда до издаването на първата и книга „Академия за магьосници”.
Ето какво сподели Ел Феъри пред нашия екип:
Как се роди идеята да напишеш книгата „Академия за магьосници“?
– Идеята за книгата дойде в далечната 2014. Една вечер говорех със семейството си за най-различни неща и ми хрумна идеята да напиша история за любимите си приказни създания през собствените си очи. Героите сами се представиха още на втория ден, а в момента, в който получиха и имената си, стана ясно, че ще останат в окончателния вариант на „Академия за магьосници”. Книгата разкрива светът след Петата световна война, който е разделен на две. Оцелелите хора водят труден живот, белязан от разделение и несправедливост, и дори не подозират за съществуването на таен свят, наречен Общността – свят на магьосници, сирени, феи, върколаци. В него царят мир, спокойствие и разбирателство, няма бедност и болести. Жителите на Общността обаче са подчинени на редица правила: нямат право да не са добри; не трябва да излизат извън Общността; не могат да смесват кръвта си с представител на друга раса, нито да създават семейство, преди да навършат тридесет години, и още много други.
Как се пише една книга с фентъзи жанр?
– Трудно е да се пише във всеки жанр ако се заемеш сериозно. За мен фентъзито е най-подходящо, тъй като имам най-много свобода да изразя на белия лист това, което въображението ми сътворява.
Колко време ти отне да завършиш „Академия за магьосници”?
= Три години бяха необходими да я завърша и не съм спирала да се връщам в онзи съдбовен момент, в който дадох името на главната героиня- тийнейджърката Ел. Тя учи в Академията за магьосници, където все не успява да се впише напълно, в този хармоничен свят. Тя е по-различна от връстниците си, притежава нетипични за своята раса умения и е склонна да нарушава правилата. А съдбата я е орисала да открие с цената на много изпитания кое е злото в свят, в който има само добро. С нея се роди вълшебния свят в Общността.
Кои бяха най-трудните и най-хубавите моменти, когато пишеше книгата?
– Писането на тази чудата приказка определено беше изпълнено с трудности – или имах да пиша домашни, или се случваха онези мързеливи дни, в които нищо не ти се прави. Най- мъчително от всичко беше, когато имах идея как да продължа някоя сцена, но някак си не можех да свържа две изречения – все пак всяка дума има значение.
Трудностите, разбира се, не могат да се сравнят с прекрасните моменти, с които тази книга ме е дарила. Сестра ми и брат ми веднага четяха всяка страница, която напишех и ми казваха колко им е харесало, как някой герой е реагирал, как някоя сцена е повлияла на настроението им. Тази обратна връзка ми е помагала толкова много пъти. Най-много обичах онези свободни часове, в които просто сядах да пиша – онези прекрасни моменти, в които оставях ръцете си да опишат филма, който съзнанието ми прожектираше.
Кой е любимият ти момент от „Академия за магьосници“?
– Винаги се сърдех на брат ми и моята сестра, отговаряйки ми на този въпрос. Те никога не представяха конкретна сцена. Просто казваха „всичко“. Сега, когато въпросът се задава на мен, и аз самата не мога да избера. Героите са динамични и интересни – те са тези, които правят книгата толкова жива. Защото след прочита не остават два-три момента на радост, тъга, въодушевление, безмълвие… а едно силно усещане за пълнота.
Книгата ше има ли продължение?
– Историята има удовлетворителен край и продължение няма да има, тъй като героите вече нямат нужда от моята подкрепа и насока.
Какво послание искаш да отправиш към своите бъдещи читатели?
– „Академия за магьосници“ е една приказна история, която вярвам, че няма да искате да оставите, докато не стигнете до самия ѝ финал. По простата причина, че всички обичаме приказки, които ни помагат да разкрием магията, която всеки от нас носи. Пожелавам Ви да търсите вълшебството навсякъде около вас и да не спирате да храните въображението си, като продължавате да четете!
