Черен петък в съвременната битова култура на САЩ е денят след Деня на благодарността, който е възприет за начало на коледния пазар. В последните години Black Friday доби широка популярност и у нас. За да проверим окупират ли благоевградчани магазините в деня на намаленията, днес отидохме на място в най-големият търговски център в града – МОЛ „Ларго“, където от дни тече реклама за огромни отстъпки и примамливи оферти.
Оказа се обаче, че в магазините се наблюдава по-скоро липса на интерес, отколкото засилен такъв. Обикновено в Щатите много работодатели отчитат интереса на своите подчинени и дават свободен ден на служителите във фирмата, а магазините от своя страна отварят много рано – около 5 сутринта, някои най-големи търговски вериги – даже в полунощ. Това се дължи на огромния интерес и засиленото търсене на стоки в този ден.
В Благоевград ситуацията е различна. Единственият магазин, който се „пръска по шевовете“, бе обектът на българската марка Tendenz. Противно на очакванията, в магазина на бранда „H&M“ нямаше чувствително повишаване на клиентелата. Разликата в броя на купувачите в двата обекта вероятно идва от факта, че намалението в „H&M“ бе с по нисък процент от това в магазина за обувки. Част от другите магазини, в които вчера ви показахме липса на каквато и да било информация за намаления, ги бяха обявили рано тази сутрин.
Междувременно от Комисията за защита на потребителите от седмици предупреждават гражданите да не се хвърлят на намаленията лекомислено и да обмислят повече покупките си. Според експерти половината от покупките, направен в деня на намаленията, накрая се оказват ненужни.
Особена важност има и въпросът „реални намаления или черен петък по български“. Според Константин Райков, член на КЗП, неясните условия на кампанията объркват потребителите. Той изкоментира още класическите капани в деня на намаленията. По думите му това са:
Има фалшиви намаления. Това са случаите на масирани рекламни кампании в електронни медии и с брошури за отстъпки при покупката на дадени стоки в определен ден или уикенд. Когато се отиде в магазина, те липсват, обясни Райков. „Така или иначе, потребителят вече е в търговския обект, разглежда другите видове стоки и – ако не е достатъчно чувствителен към тези хватки и ходове, винаги си тръгва с нещо, купено от там“, коментира той.
Друг трик са т.нар. недействителни отстъпки. „Търговецът обявява определен процент отстъпки, но те не са реални, тъй като стоката никога преди това не е продавана на по-високата цена“, посочи Райков. Съгласно закона, един месец преди кампанията тази стока трябва да е продавана на старата цена, за да се счита по-ниската за истинско намаление. Когато пък преди кампанията „Черен петък“ е имало някакво друго намаление от 20%, а след това за нея се добавят още 50% и нещата се представят така, че потребителят остава с впечатлението за отстъпка в размер на 70%, отново не са спазени основните законови изисквания. „За да бъдат съвкупни двете намаления, трябва във всеки случай стоката да се е продавала на съответната стара цена поне един месец“, разясни още Райков.
А има и реални намаления, от които обаче потребителят нищо не печели. Например, даден търговски обект поддържа доста по-високи цени и дори при сериозен процент отстъпки, стоките там остават значително по-скъпи, отколкото на друго място. „Затова е хубаво да се проучва цената при няколко търговеца, включително и ретроспективно, т.е. малко назад да се връщаме. Някои хора споделят, че отиват в даден магазин, виждат нещо, харесват си го и чак след един месец, например отиват да си го купят“, коментира Райков. „Това, че някои хора подхождат с известни резерви към кампаниите за намаления, означава, че не се хвърлят директно в покупките, когато видят -50%, -60%, -70% отстъпки, а разсъждават и преценяват дали имат необходимост от тези стоки“, каза още той.
