Защо косата ни става сива първо по слепоочията? А защо сърцето ни е от лявата страна?
Експерти отговорят на онези въпроси за тялото ни, чиито отговори винаги сме искали да знаем:
1. Защо треперим, когато сме болни?
Треперенето обикновено се свързва със студ, но всъщност служи на организма за друга цел: то е част от имунната му реакция да се бори с инфекцията.
Човешкото тяло работи при фиксирана температура от 37° С, определена от зоната на хипоталамуса в мозъка.
„Когато ние се разболяваме и хипоталамусът трябва да изпрати имунно послание към микробите, тогава се повишава температурата на тялото ни, което ние чувстваме като треска“, обяснява д-р Линдзи Никилсън, специалист по автоимунни инфекции в университета в Бристол.
„Ще почувствате студ, защото отнема време организмът да се адаптира към новата среда“.
Изследванията показват, че вирусите и микробите не обичат високите температури, така че тялото изглежда се е научило да използват топлинната енергия, за да забавя развитието им.
Друга теория е, че нашата имунна система просто работи по-добре при по-високи температури, казва д-р Никълсън.
„Мозъкът казва на всички клетки да работят по-усилено, за да се произведе топлина, а това включва и мускулните клетки, които започват да се свиват и отпускат по-бързо. Това бързо движение на мускулите е това, което ние чувстваме като треперене.“
2. Защо косата ни посивява първо по слепоочията?
Косата посивява с различни темпове – често това явление започва първо при мъжката брада.
„Това се отнася до процеса на ембриогенеза, при който ембрионите се оформят и развиват“, казва Дес Тобин, професор по клетъчна биология в университета в Брадфорд.
„Въпреки че не знаем точно защо, доказано е, че по-малко меланоцити (стволови клетки, които произвеждат пигмент) достигат до някои космени фоликули, които губят цвета си по-рано, в сравнение с останалите.“
При този процес може да има и епигенетични фактори (фактори на околната среда, които влияят върху нашите гени, като диета, ултравиолетова светлина или пушене), които играят роля.
3. Какво представлява възел на гърба?
Много хора се оплакват от „възел“ в мускулите на гърба си, но това описание точно ли е?
„По същество, това е един много локализиран район в мускулите,“ казва д-р Джеймс Селф, професор по физиотерапия в Университета на Централен Ланкашир.
Той добавя, че подобен „възел“ може да предизвика болка и в други части на тялото. Стягането на мускула във възел се смята за резултат от раздразнен нерв.
Мускулът е в спазъм и се стяга като защитен механизъм, след което остава в това положение.
Най-добрият начин за лечение на болката е бавен натиск, който се прилага директно върху възела.
4. Защо ни се плаче, когато ни боли?
Този тип плач – в отговор на негативни чувства или болка – се дължи на връзките между сълзотворните канали и областите на мозъка, ангажирани с емоция, казва Роджър Кнагс, професор по клинична фармация от университета в Нотингам, който специализира в управление на болката.
Тези „емоционални сълзи“ са начин да се освободим от хормоните на стреса, които се натрупват, когато ни боли. Плачът възстановява нормалния баланс на организма.
„Когато човек се нарани, сълзите се освобождават, а когато ние плачем, те съдържат хормони на стреса, така че ние буквално плачем, за да се освободим от стреса“, казва професорът.
„Сълзите съдържат също ендорфини, естествените болкоуспокояващи на тялото.“
5. Защо изтръпват части от тялото ни?
Обикновено изтръпването, или така наречените иглички, са причинени от седене в неудобно положение.
Противно на общоприетото мнение, това не е така, защото се пречи на кръвообращението, тъй като лошата позиция всъщност оказва натиск върху нервите, казва д-р Николай Силвър, консултант невролог в центъра Walton в Ливърпул.
„Един такъв пример е, когато заспите върху ръката си“ казва д-р Силвър. „Това може да компресира радиалния нерв, главен нерв в рамото, така че да не можете да вдигнете ръката си правилно.“
Хипервентилиране също може да предизвика изтръпване в ръцете и краката. „Това води до промени в газовете в кръвта – има ефект върху нивата на калций, необходими на нервите.“
Тези, склонни към мигрена, може да получат изтръпване в ръцете, краката или лицето – една от теориите е, че някои химикали в мозъка стават все по-активни, карайки го да изпраща объркващи сигнали към тялото.
Някои хора се страхуват, че игличките сигнализират инсулт. Инсултите обаче водят до загуба на чувствителност и се появят внезапно, добавя д-р Силвър. Продължителното изтръпване може да е признак на увреждане на нервите или диабет – отидете на лекар, ако това се случи.
6. Защо сърцето ни е отляво?
Подобно на много от нашите органи, сърцето не е в самия център на тялото kr, а се намира леко вляво, зад гръдната кост.
„Причината да има асиметрии в първата фаза на нашето развитие е свързано с еволюцията“, казва д-р Даджай Нараин, изследовател-кардиолог.
„Тъй като човешката храносмилателна, кръвоносна и централна нервна система са по-сложни, природата трябва да намери начин да ги разположи така в тялото, че да работят максимално добре. А когато всичко е разположено в центъра, това е неефективно използване на пространството.“
При един на 10000 души основните вътрешни органи са на противоположната страна на тялото. Но това е малко вероятно да причини вреда.
7. Всеки ли се нуждае от очила, когато остарее?
По принцип – да, според Робърт Скот, консултант офталмолог в болница Priory BMI.
„Вашите очи продължават да се променят през целия живот, като стават все по-плътни и по-малко еластични. Това означава, че цилиарните мускули (които помагат на окото да се съсредоточи върху даден обект) не могат да си вършат работата много добре. “
Хората са склонни да усещат тези промени от 35-годишна възраст, като при част от тях се налага да използват очила за четене, които да им помогнат да се фокусират върху обект от 30 см разстояние – това е известно като пресбиопия.
Има книги, които разпространяват упражнения, чрез които тези мускули могат да бъдат направени по-силни, но учените не са убедени, че действат.
8. Защо можем да намигаме само с едното око?
С малко обучение вероятно бихте могли да се научите да намигате и с двете очи, казва професор Скот.
„Понякога хората имат увреден нерв поради нараняване или заболяване и не могат да намигат. Но повечето хора могат да го овладеят с практиката.
Ако можете да затворите двете си очи, вероятно можете да се научите да намигнете, посочва професорът.
Въпреки това при някои хора намигането може да бъде осъществено само с едно око, подобно на ръката, с която пишем.
При хората с водеща дясна ръка лявото полукълбо на мозъка се смята за доминиращо – това полукълбо контролира дясната страна на тялото.
Вижте още: Най-редкият цвят очи в света
9. Защо когато примижим, нещата стават по-ясни?
Примижаването намалява количеството на светлината, която влиза в окото, обяснява професор Скот.
Чрез ограничаване на лъчите, които идват чрез горната и долната част на зеницата, светлината, която все пак влиза в окото, преминава по-близо до центъра на зеницата.
Това премахва ефекта на далекогледството или късогледството, при които светлината се отклонява.
В резултат на това светлината се фокусира по-добре от ретината, слоят от клетки в задната част на окото, които предават изображенията на мозъка.
„Това е малко като да гледаш през малка дупчица,“ казва професор Скот.
10. Защо притискането на пръсти към гърлото ни кара да повърнем?
Когато мозъкът възприема нещо нередно, тялото се опитва да го отблъсне.
Нервите около сливиците и в задната част на езика са много чувствителни, тъй като тяхната функция е да се уверят, че нищо, което е потенциално опасно, няма да бъде погълнато.
Когато тези нерви откриват, че сме на път да погълнем нещо лошо, което може да блокира дихателните пътища, те нареждат на гърлото да се затвори.
„Ако опасността остане, тогава идва рефлексът на повръщане, наречен сухо повръщане,“ казва д-р Кристиан Потър, специалист по уши, нос и гърло.
