Днес, 20 юли, е празник. Илинден е. Свеждаме глава пред героите, дали живота си в Илинденско – Преображенското въстание.
Да, ама не.
Пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград, политическа партия поднесе венци и цветя и се поклони. Ритуалът по полагане започна с националният химн на Република България и всички участници в шествието застанаха мирно за две минути. Две дълги и много, много срамни минути. Защото, освен тях, химна трогна едва още десетина благоевградчани, които спряха на място или станаха прави.
Националният ни химн, националната ни гордост обаче бе поруган от десетки други съграждани, които необезпокоявани продължиха да пият кафето си и допушиха цигарите си, гледайки „сеир“. Звуците на химна не бяха достатъчни да накарат иначе претендиращите за високо положение в обществото граждани, да се държат достойно.
Пред очите на наш репортер, възрастен благоевградчанин направи забележка на две дами с думите: „Защо не спирате, момичета, не чувате ли химна?“. Отговорът бе: „Голям праз“…..
„Голям праз“ ли е, че обществото ни губи своята националистическа гордост? „Голям праз“ ли е, че облечени, нагласени хора, които вървят с високо вдигната глава и претенции, нямат елементарно усещане за културно поведение? „Голям праз“ ли е, че в социалната мрежа валят честитки по случай Илинден, а половината от честитящите дори не знаят какво честитят?
Тъжна картина. Срамна картина. За хората, за града, за България.
Честит празник!
