На преден план все повече се откроява фигурата на съвременния, т.нар. дигитален турист. Той принадлежи на поколението, което е израснало с компютърните технологии, не може без своя смартфон и абсолютно всичко върши по този начин. Това коментира Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по БНР – София.
„Това е човек на възраст докъм 30 години, който има възможност да пътува, компютърните технологии са неговото второ „аз” и само с един телефон е в състояние да извърши всичко необходимо за организирането на едно пътуване. В петък приключва работа – малко по-рано, защото неговата професия е по-свободна. Приготвя си багажа, тръгва към летището, по пътя до там проверява какви полети има last minute на устройваща го цена, за две-три минути от няколко дестинации вижда къде ще има интересни събития около исторически или културни забележителности, реликви, дори атракции с приключенски характер и т.н. По този начин избира, купува си билетите онлайн. В седем вечерта, например, е на летището, след няколко часа е в друг град в България или някъде по света. Докато е чакал на аерогарата, в платформите за настаняване е видял подходящо и изгодно място, ангажирал го е и дори го е платил отново през интернет. След като кацне на летището, взима такси и преди да се настани, отива в ресторант, който пак е избрал чрез различни приложения за смартфон. Вечерта се наспива бързо за 4-5-6 часа и сутринта тръгва по планини, морета, да кара сърф или ски, да види някоя друга крепост, да се изкатери на върха на някоя кула.” Така Райков очерта профила на днешния дигитален турист.
Според Константин Райков „дигиталният турист” е голямо предизвикателство за бизнеса, тъй като той по-скоро гледа съотношението цена-качество на предлаганите услуги, които дори невинаги са предоставяни от търговци, а в някои случаи и от физически лица. По думите му този турист може да пътува споделено с някой друг до Варна или Бургас. Или да се настани в едно място заедно с двама или трима други непознати. Затова трябва да са ясни психиката на желанията на такъв тип хора, за да може бизнесът да ги посрещне адекватно.
Райков счита, че не по-малко предизвикателство този нов тип турист е и за контролните органи и дори законодателните институции, „защото споделената икономика, която е в същността на всичко това, все още задава въпроси на държавните мъже, на политиците, дали да се регулира или – не, какви са положителните страни и недостатъците за останалите в бизнеса, за туристите? Рано или късно ще има някаква регулация. Тя по-скоро ще цели гарантиране качеството и безопасността на предоставяните по този начин услуги, защото това е най-важното по отношение защитата на един турист или потребител”, подчерта Константин Райков.
„За да бъде удовлетворен туристът от качеството на предоставяните услуги, държавата прави необходимото – издала е съответните нормативни актове относно изискванията за осъществяването на дадената дейност и извършва ефективен контрол”, каза още Райков. Той отбеляза, че в България има и доста специализирани висши учебни заведения, които подготвят квалифицирани специалисти. „Запазването и развитието на тези кадри чрез подходяща мотивация (финансово, кариерно) зависи от самия бизнес, а не толкова от държавата и това, което тя може да направи със законодателни и други мерки”, добави Райков.
Когато, обаче представители на бизнеса не са били достатъчно ясни, честни и лоялни към свой клиент при отправянето на оферта, той има право да потърси правата си – първо пред търговеца, след това необходимост и чрез контролните органи.
