Само за ден България оглавява втора класация, но отзад напред. Страната ни се нарежда на последно място в ЕС с най-висок процент на хора, които живеят в тежки материални лишения – 30%.
Другият негативен за нас рейтинг е публикуваната днес класация на „Репортери без граници”, в която България също е на последно място в ЕС, но по свобода на словото.
Делът на хората, които живеят в голям риск от бедност е много по-сериозен отколкото в другите европейски страни. Най-висок дял на тежки материални лишения се отчита още в Гърция (21.1%), Румъния (19.4%) и Унгария (14.5%). За разлика от тях, нивата на сериозни материални лишения са били под 3% в Швеция (0.8% през 2016 г.), Люксембург (1.6% през 2016 г.), Финландия (2%) и Нидерландия (2.6%).
Данните за 2017 г. показват, че като цяло 6.7% от населението или около 33 милиона души в Европейския съюз (ЕС) са сериозно засегнати от материални лишения.
Този тренд отразява продължаващата низходяща тенденция в дела на лицата, които са сериозно материално лишени от ЕС, откакто достигна своя връх от 9.9% през 2012 г.
Какво обаче значат тези данни?
Тези хора не могат да си позволят поне четири от следните неща, за които повечето хора смятат, че са желателни или необходими, за да водят адекватен живот:
Да плащат сметките си навреме, да поддържат дома си топъл; да се появяват неочаквани разходи, да ядат месо (или риба или вегетариански еквивалент) редовно, да отидат на почивка една седмица далеч от дома, телевизор, пералня, кола, телефон. Най-засегнати са лишенията са възрастните домакинства.
Най-голямо намаление на сериозните материални лишения в Румъния
В повечето от държавите, за които са налични данни за 2017, степента на тежки материални лишения е намаляла в сравнение с 2016 г. Изключенията са Дания, където тя се е увеличила с 0.5%, от 2.6% през 2016 г. до 3.1% през 2017 г., през 2017 г. тя е 26%. Най-голям спад на материално лишените се регистрира в Румъния (от 23.8% през 2016 г. до 19.4% през 2017 г. или -4.4 процентни пункта), следвана от Италия (от 12.1% до 9.2% или -2,9 процента), Хърватия (от 12.5% до 10.3% , или -2.2 процентни пункта), България (от 31.9% до 30.0%, или -1.9 процентни пункта) и Кипър (от 13.6% на 11.7%, или -1.9 процентни пункта).
