На 26 май 1935 г. извършва първият си полет новият германски изтребител, разработен от Bayerische Flugzeugwerke и произведен от Messerschmitt AG. В съответствие с приетата в Германия система на наименованията той получава обозначение Bf 109V1 и така после се води в Луфтвафе, но в света е по-известен като Ме-109. Това е най-масовият изтребител по време на Втората световна война, като от него са произведени около 34 000 машини и отстъпва само на щурмовика Ил-2.
История на създаването
В началото на 1934 г. в германското Райхсминистерство на авиацията са разработени технически изисквания за съвременен едноместен изтребител моноплан, който да замени бипланите Хенкел Не-51 и Арадо Ar 68. Тези характеристики са изпратени до авиационните фирми Heinkel, Focke-Wulf и Arado Flugzeugwerke. Вили Месершмит не е удостоен с такова внимание, защото неговата фирма „Байерише Флугцойгверке” (Bayerische Flugzeugwerke –Bf) няма опит в създаването на скоростни бойни самолети.
След като не получава поръчка от германското авиационно министерство, Месершмит демонстративно сключва договор с румънска фирма. Веднага е обвинен в пренебрежение към националните интереси. В резултат в грандиозния скандал, в който се намесва Гестапо и лично Рудолф Хес, баварските самолетостроители са допуснати до разработването на новия изтребител.
Месершмит обаче не вярва в доброжелателно отношение на авиационното министерство и възможността да получи окончателната поръчка. Затова излиза от точното следване на техническото задание и влага свои виждания. Много по-късно той казва, че ако го е спазвал, щял да се получи посредствен самолет.
Разработаният нов самолет от баварците включва практически всички технически нововъведения за времето си. В работата над проекта са използвани разработки по създаване на спортния самолет Messerschmitt Bf.108 Taifun. Представлява целометалически моноплан с много изчистена аеродинамика – прибираем колесник и закрита кабина. За високата скорост е избрано специално крило с по-малки размери със спускаеми задкрилки при кацане. Първоначално му е монтиран британски двигател Rolls Royce Kestrel с мощност 695 к.с.
След първия полет на 28 май 1935 г., Bf 109V1 е пребазиран на полигона на Луфтвафе в Рехлин за сравнителни изпитания с машините на авиокомпаниите „Арадо”, „Фоке Вулф” и „Хайнкел”. Основен конкурент е „Хайнкел” с изтребителя си Не-112. През март 1936 г., след като не прави окончателен избор, Луфтвафе поръчва на двата производителя по 10 предсерийни машини.
През юли 1938 г. Bayerische Flugzeugwerke е преименувана на Messerschmitt AG. Вътре в компанията широко се използва съкращението Ме-109, но в Луфтвафе до края на Втората световна война се запазва единствено Bf.109. Сега и двете съкращения се считат за правилни.
Бойни изпитания в Испания
В Гражданската война в Испания съветските изтребители И-16 без проблеми се справят със старите двукрилни Хайнкел Не.51. Тогава в Германия е решено в изпратения там Легион „Кондор” да бъдат включени за войскови изпитания най-новите изтребители – два Bf.109 и един He.112. Скоро е направен окончателния избор в полза на Bf.109.
На 8 декември 1936 г. И. Траутлоф спечелва първата въздушна победа в биографията на изтребителя.
За целия период на Гражданска война в Испания са доставени 132 изтребителя от три модификации Bf.109В/С/Е, като от тях са загубени 40 машини. Според пилоти от Легион „Кондор”, те са удържали 314 победи, като основното количество е заслуга на Bf.109В.
Един от изтребителите Ме-109, повреден във въздушен бой от А. Гусев и принуден да кацне аварийно в разположението на републиканските войски, е подарен на СССР от правителството на Испанската република.
Ме-109 е произвеждан в 83 модификации – опитни и серийни. Най масовата е Bf 109G (Густав), от която са произведени около 24 000 машини в различни варианти (най-масова е версията G-6 – 12 000 броя). Монтиран е нов по-мощен двигател със 175 к.с. и максималната му скорост нараства до 640 км/час, усилено е въоръжението. Постъпва в частите през май 1942 г.
Ме-109 по време на Втората световна война
Първото участие за Ме-109 в сериозни бойни действия е Втората световна война.
Полша: Поради скоротечността на войната участие вземат само 5 от всичките авиогрупи, превъоръжени с Bf.109. Останалите са в готовност да парират действия на Великобритания и Франция. В кампанията са загубени 67 машини и то предимно от зенитния огън.
Блицкрийгът в Северна и Западна Европа:
По време на операциите по завладяване на Дания и Норвегия са участвали едва 30 броя Bf.109. От тях са загубени 101, но са постигнати 17 въздушни победи.
По време на „Странната война” с Франция са водени единични въздушни боеве. При решителното настъпление от 10 май 1940 г. са привлечени 860 Bf.109 от всичките на въоръжение в Луфтвафе 1114 броя. След завоюване на господство във въздуха, „месершмитите” са ползвани като бомбардировачи и за щурмуване. Сериозно противодействие те срещат във въздушните боеве над Дюнкерк, където се срещат с равностойните британски „харикейни” и „спитфайъри”.
Битката за Британия
За първи път Bf.109 срещат равен по численост и качества противник, летците са подготвени не по-лошо от германските. Сериозен фактор е обстоятелството, че въздушните боеве се водят над Британия, а германските пилоти оперират от много далечни летища и не им достига гориво за пълноценно съпровождане на бомбардировачите..
За операция „Морски лъв” Луфтвафе подготвя 2700 бойни машини, от които 760 са Bf.109. Срещу тях са подготвени да действат 900 съвременни „харикейни” и „спитфайери”.
Общо над Британия са загубени 530 броя Bf-109.
Балкани и Средиземноморие
В Югославия и Гърция Bf-109F не срещат сериозно противодействие.
Сравнително ожесточени бойни действия се водят в Африка. До 1942 г. там британците основно използват по-слабите „харикейни” и „томахоук”. Това например позволява на Ханс Йоахим Марсел за късо време да постигне в Африка 151 победи (плюс 7 в Европа).
Ситуацията коренно се променя, след като в Африка пристигат британските изтребители „спитфайер” Mk.V, превъзхождащи двойно по численост Bf.109. В Африка идват и американски изтребители „мустанг” и „лайтнинг”.
На Източния фронт
Още с нахлуването в Съветския съюз, 1000-та германски изтребители Bf-109 установяват неоспоримо въздушно господство във въздуха. Новите изтребители Як, ЛаГГ и МиГ са малко на брой и още твърде „сурови” като конструкция, серийните машини отстъпват по качество на опитните. Промишлеността се евакуира на изток. Няма достатъчно опитни пилоти – в началото на войната всеки седми пилот загива в първия си боен полет.
Ситуацията се променя в края на 1942 г., когато пилотите на Bf-109 се срещат с усъвършенстваните типове съветски изтребители Ла-5, Як-7Б, а също така и с доставените по ленд-лиза „аерокобри”.
Според немският въздушен ас Герхард Баркхорн (301 победи) от всички съветски изтребители на съюзниците най-опасен противник на малки височини е Як-9.
Bf-109 остава основен тип немски изтребител на съветско-германския фронт, изнесъл основната тежест на въздушните сражения. Той заслужава сред съветските летци репутацията на най-опасния въздушен противник.
Отбраната на Германия
От средата на 1942 г. Луфтвафе все по-често се среща с тежките бомбардировачи на съюзниците като В-17 „Летяща крепост” и В-24 „Либерейтър” – за тяхното сваляне са нужни поне 20 преки попадения на 20-мм снаряди. В строя те взаимно се прикриват и това снижава ефективността на Bf-109.
Загубите рязко се увеличават. Германската промишленост рязко увеличава броя на произведените Bf-109. През 1943 г. са пуснати 6400 „густави”, което е двойно спрямо 1942 г. Рекорден за Bf-109 е септември 1944 г., когато са са изработени 1605 нови машини, а за тази година общо са 14 212. Но това е „лебедовата песен” за германската промишленост заради изчерпаните суровини и намалени производствени мощности заради бомбардировките и загубените територии. Това е началото на залеза и за Луфтвафе, тъй като намалява броят на подготвените пилоти.
Me-109 в Българските въздушни войски
Ме-109 е на въоръжение в България от 1940 г., когато са доставени първите 10 броя Ме-109Е-4 „Стрела“. Общо във Въздушните на Н.В. войски са постъпили 145 изтребителя Ме-109 вариант Е и G. Общият брой на този вид самолети не е уточнен, тъй като според различни източници България е получила и 19 броя изтребители Ме-109Е, т.е. на въоръжение са били 164 самолета от този тип.
• Messerschmitt Bf 109E-3a „Стрела“ – едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB-601A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 864 kw/1175 hp. Въоръжение 2х7,92 mm синхронни картечници и 2х20 mm крилни оръдия. 19 броя самолети са доставени през 1940 година.
• Me 109 G-2 „Стрела“ – едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB 605 A-1, 12-цилиндров V-образен двигател с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Първите 16 изтребителя са доставени през март 1943 г.
• Me 109 G-6 „Стрела“ – едноместен едномоторен изтребител. Поради по-големия размер на картечниците, монтирани над двигателя, е променен обтекателят на двигателя с характерни издутини, които го отличават от другите варианти на модификацията G. Двигателят е DB 605 A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Самолетите са подарък от Луфтвафе в края на 1943 година. Общият им брой е 28.
• Ме 109 G-4 „Стрела“ – едноместен едномоторен изтребител с модерно радиооборудване и възможности за оборудване с аерофотокамера. Използва се и като разузнавателен самолет (вариант G-4/R и G-4/R2). Двигателят е същият както при G-2. Официално този вариант самолети не са доставяни за Българските въздушни войски и броят им не е уточнен. При обмяната на самолети, подлежащи на ремонт в завод в Румъния, вместо предадените G-2 са ни върнати G-4 през 1944 г.
Технически характеристики на Me 109 G-2
• Дължина – 8,94 m
• Височина – 3,20 m
• Разпереност – 9,92 m
• Носеща площ – 16,20 m2
• Маса, празен – 2 520 kg; (2 600 kg за Me 109 G-6)
• Маса, стартова – 3 150 kg; (3 200 kg за Ме 109 G-6)
• Скорост, максимална – 623 km/h; (630 km/h за Me 109 G-6)
• Скорост крейсерска – 525 km/h; (520 km/h за Me 109 G-6)
• Таван – 11 000 m; (12 100 m за Me 109 G-6)
• Далечина на полета – 725 km; (650 km за Me 109 G-6)
