Днес пиша това, не в качеството си на журналист, а на майка. На първо място в живота ми е моето дете, на първо място е моята грижа за него и това да се чувства добре и няма да позволя някой да нарушава комфорта му.
Уважаеми управници,
Днес, за първи път от 5 години, от както детето ми посещава детско заведение в този град и аз я оставих разплакана. Нейните сълзи бяха провокирани от дискомфорта на сборните групи, които за пореден път се сформират. Този начин на работа на детските градини, отдавна създава неудобства на родители и деца. Смяна на стаята, различни учители и деца, стресират децата на всяка възраст и това се отразява на тяхното емоционално състояние.
Приемах до момента, без протест тримесечния летен период със сборни групи, но днес вече не. Имам няколко причини да се противя на тази ситуация. Първата и най-важна е, че не желая детето ми да е разстроено и да изпитва притеснения. Втората, че след като ще плащам пълна такса, следва да получавам качествена услуга, без условности. Ако приема, че вашата нова наредба ще устои в съда, че ще бъде потвърдено, че с нея няма проблем, аз ще се съглася и ще плащам. Това не означава обаче, че ще се примиря с компромисите, които правите с нашите деца.
Ще осигурите спокойствие на децата и ще забраните сборните групи, както на други места, където се плащат пълни такси. Ще ни предоставите адекватна на заплащането услуга, защото не може само да взимате, понякога трябва и да давате, при това на всички, а не на само на свои.
Как веднъж не помислихте за тях? Вероятно, те не са толкова важни, колкото е важно да си напълните бюджета. След като ще запълвате финансови дупки, именно на гърба на родителите на тези деца, то направете и нещо за комфорта им. И не, аз не ви моля! Аз ви задължавам, да го направите, защото вие работите за нас- обществото! И както стана ясно, ние си плащаме за това!
Питам се, не мислите ли понякога поне, за хората, за децата или сте увлечени прекалено много от собствените си нужди и стремежи!? Нали и вие имате деца, макар и на някои от вас пораснали! Не си ли спомняте, че техните сълзи са ви разстройвали, повече от всичко на света, че ви е боляло, когато тях ги боли!
Не знам дали си давате сметка, на какво е способна една майка, за детето си. Един ден, целия този гняв на родителите, ще се изсипе върху вас, независимо от натиска . Един ден, ще ни писне и майчиното чувство ще надделее, над страха от това да останем без работа, да ни спрат детските надбавки или каквото друго се сетите, тогава ще бъдем водени само от желанието да защитим децата си. Тогава ще разберете, какво сте направили и какво означава майчиният гняв! Всички други протести и искания до момента, ще ви се сторят като детска игра.
Ненавиждам ви,защото вие,избраните от хората ,трябваше да полагате грижи за нас, като граждани , вместо това демонстрирате единствено омразата и безразличието си към нас!
Нямате право! Нямате никакво право да правите компромиси с децата ни! Ако все още е останала поне капка човещина у вас, ще се замислите!
Ако не го направите, ще понесете последствията от своите действия. Това не е заплаха, а предупреждение от една майка, на която и е писнало, омръзнало и е да се подиграват с детето и, и държавата, и общината и всички.
П.П.- Аз никога не съм взимала детски надбавки, така че, няма как да ми ги спрете! Не съм и на държавната хранилка, така че и работата ми не можете да вземете! Да, вероятно можете да ми създадете проблеми, но аз на вас също! Не ме е страх и казвам открито, че вие не сте достойни за уважение, въпреки ласкателствата на медии и служители, които сте подчинили! Това е само началото!
