Ще започна този текст с изясняване на нещо много важно, а именно какво означава опозиция. Правя го за тези, които се опитват да спекулират с темата и да насочват общественото мнение в удобна за тях посока.
Опозицията представлява в общия случай общност от партии или хора, които се противопоставят на властта.
В зависимост от вида на политическо устройство отношението към опозицията може да бъде репресивно (обикновено при тоталитаризма) или доброжелателно (условно казано, при чистата демокрация). При демокрациите опозицията има право на парламентарно присъствие. Ролята ѝ е да следи действията на управляващите (президент, министри и т.н.) и да изисква отговорност от тях, ако забележи злоупотреби. Членове на опозицията имат право да предлагат закони и други идеи за гласуване, но без одобрение на управляващите, те рядко биват прокарвани.
Прието е да се казва, че съответното правителство е стабилно, ако опозицията му е малцинство и няма основна роля при гласуването на законопроекти и други програми. Ако обаче спечелилата партия не е завоювала над 50% от всички депутатски места, се налага или да управляват като малцинство, или да се коалират с други партии, което често води до невъзможност да се реализира напълно съответната програма на спечелилата партия.
И така, дотук с безплатните уроци и направо на въпроса, пренасяйки го на местно ниво в Благоевград и нашия общински съвет.
Много пъти сме говорили за местните народни избраници и сме ги критикували не веднъж, заради липса на последователност и безпринципност. Напоследък, някои от тях отиват и по-далеч, позволявайки си да внушават на хората, фалшив образ и самоопределяйки се за опозиция, без да са показали в годините назад, че имат подобно мислене и последователност.
Ще направим образно казано „дисекция“ на съветниците в ОбС-Благоевград. Няма да отделям време, разбира се на „последователите“ на местната политика и кмета в лицето на групата на ГЕРБ, съветниците от „ЗАЕДНО ЗА БЛАГОЕВГРАД – ЕНП и КБ“, „КОАЛИЦИЯ ЗА БЛАГОЕВГРАД“, ПП „ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“, „ДВИЖЕНИЕ 21“ и ПП „ВМРО-БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ“ и Христо Ковачки от ПП “НАРОДЕН СЪЮЗ“ , които така или иначе винаги са „ЗА“, когато администрацията или кмета предлагат нещо. Те са, така нареченото твърдо мнозинство от 24 души. Непробиваеми и достатъчни като брой, за да се справят с “ хлабавата“, разединена и често фалшива опозиция.
Започваме от най-многобройната група, 4-мата представители на ПП „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ“. Трима от тях, почти не ги чуваме да говорят, а водачът Андон Тодоров, който след няколко месечно отсъствие се завърна, най-често взема думата, за да поиска почивка или да се противи, че е извикан на извънредна сесия. Създава усещане, че участието му в тези сесии, просто го отегчава и уморява.
Какво правеше обаче в годините назад? Подкрепяше безрезервно всяко предложение на кмета и демонстрираше „привързаност“ към него. Имаше и защо, ако се върнем във времето ще видим, че той също получи блокче, което санира, освен това, застрои голяма част от свободните площи в града. Тук парадоксалното е, че застрои много зелени градинки, например тази в парка на ул. „Даме Груев“ и тази срещу Трето основно училище, което като се замисля, противоречи на принципите на партията, която представлява той. Нали, именно „Партията на зелените“ трябва да защитават природата, да я пазят, а не да съсипват и малкото останали зелени площи, които имаме.
Факт е, че Тодоров години наред строи и за разлика от други предприемачи, очевидно няма проблеми с разрешителни и документи, които минават през община Благоевград. Да не говорим, че не видях да направи нещо, по отношение на „Био ТЕЦ Рубин“, за който месеци наред всички пишем, че замърсяват въздуха в града и молим за съдействие и мерки. Явно Тодоров нямаше време, покрай всички строежи, които бе започнал.
Отношенията между него и кмета обаче явно охладняха, дали защото свършиха поръчките, в които Тодоров можеше да участва, дали защото свършиха зелените градинки за застрояване, или пък приятелството им се оказа крехко, на фона на амбициите на Тодоров за председателското място в ОбС, можем само да гадаем.
Андон Тодоров се опитва да внуши, че в момента, той е „твърда“ опозиция и с много сили се опитва да привлече и представители на други партии към идеите си, като се превърне в техен лидер. Това проличава на последните сесии, на които той открито иска сметка на свои колеги, които не мислят като него и не желаят да тръгнат в неговата посока. Забравил, че ако му извадим гласуванията от началото на мандата ще се засрами, че се прави на опозиционер днес.
Пренасяме фокуса към ПП „БСП“. Това е партия, която в национален план е опозиция на властта. Тук обаче, нещата са малко по-различни. Ще припомня избора за председател на ОбС в началото на мандата. Тогава, Милан Богдански предложи съпартийката си Янчева за председателското място. БСП има 3-ма представители в местния парламент, но изненадващо Гергана Янчева имаше 2 гласа, а по-късно Богдански смоталяви, че нещо се объркал и не гласувал за нея. Първо я предлага, после не гласува за нея?! Дето се казва, песен е живота с такава опозиция. В последните месеци обаче, те все по-често са единни в решенията си. Гергана Янчева пък, често се изказва и то обосновано, с факти и силни доводи, такива, каквито трябва да има всяка градивна опозиция. Като изключим неофициалната информация, че тя е юрист на общинско дружество „Биострой“, можем да и повярваме, поне донякъде. Антон Асийски е другият изключително принципен и последователен човек в групата, който от началото до сега никога, не се отклонява от опозиционната линия. За Асийски можем да кажем, че е най-силното звено в групата на БСП и със сигурност следва политиката, в която вярва.
„РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“ е следващата ни спирка. В групата са Калоян Ханджийски, Давид Сукалински и Румяна Джолева. След сътресенията в дясно през последната година, групата вече не е група. Тук, можем да отличим твърдия, опозиционен курс на Калоян Ханджийски, който се включва често, коментира, критикува и задава въпроси. В гласуванията му също има последователност, което е похвално, защото независимо от всичко, отстоява принципите си. Давид Сукалиски по-скоро преценява всяко предложение и гласува, в зависимост от своите виждания, без да се старае да непременно „контра“ на властта, както и без да се старае, да е съгласувано с останалите двама от представители на РБ. Румяна Джолева почти не мога да я коментирам, тъй като понякога забравям, че е част от ОбС, нито говори, нито прави сериозно впечатление на активен местен парламентарист. Дамата остава в сянка и е незабележима, дори за колегите си, но за сметка на това, често подкрепя кметската администрация с гласуванията си.
В КП „ЕКИП-АБВ,НДСВ,ОБТ“ откриваме Владимир Елезов и Кирил Ваклинов. Групата от двама души се подкрепя и гласува по един и същ начин. Това са хората, които гласуват много различно всеки път и не можем да определим дали са част от опозицията, или от мнозинството, подкрепящо кмета Камбитов. Впечатление прави, че Елезов често взима думата, но противно на очакванията, в много случаи го прави, за да подкрепи кмета и администрацията, рядко ги критикува и задава въпроси.
ПП “НАРОДЕН СЪЮЗ“ – Злата Ризова и Христо Ковачки. Както казах и по-горе, Ковачки е изгубен от опозицията отдавна, защото твърдо подкрепя кмета и всяко негово предложение. Дали концесията на градската баня го мотивира, или задълженията, които е натрупал към общината за данъци, не мога да кажа, но той е твърдо „ЗА“ кмета. Злата Ризова за разлика от него, често притеснява кмета и екипа му с неудобни въпроси и ги изкарва от равновесие, защото ги отдалечава от зоната им на комфорт. Критикува ги и посочва всяка грешка. Гласуванията и също следват тази посока.
ПП “ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ“ – Сашо Милчев и Валери Смиленов. Те подобно на „Екип“ преценяват и гласуват спрямо предложението, често са против и имат обосновани мотиви. Рядко се изказват, но по-скоро вървят в посоката на опозиция.
ПП „ГЛАС НАРОДЕН“ и двамата адвокати Цвета Рангелова и Илко Стоянов. Тандем, който се подкрепя и гласува заедно. По-активен в изказванията и критиките е Илко Стоянов, обикновено с законово издържани доводи. Подкрепя, когато предложенията касаят гражданите и са в техен интерес. В другите случаи гласува „против“, когато е убеден, че нещата не са правно издържани, когато има неща, които не са обосновани и има и най-малка наченка на незаконосъобразност.
В заключение ще кажа, че ми липсва цялост и твърдост в опозицията. Единици съветници са градивен и последователен стожер на прозрачността и почтеността в ОбС-Благоевград. Те обаче са малко и със сигурност, не са заплаха за разбиване на мнозинството, което управлява града ни и не винаги така, както хората биха искали.
Понятието „опозиция“, такова каквото го описах в началото, го има в единици местни парламентаристи. Останалите, които в момента скачат като „кресливи“ жаби, може скоро да бъдат „нахранени“ и да заспят, забравили въобще, че са искали да бъдат опозиционери. Просто си вдигат цената, но ние това вече сме го гледали, а вероятно ще го гледаме отново.
