11-годишно дете рискува живота си, за да си направи селфи. Заглавия от този род гърмят из медийното пространство в Югозапада. Историята е истинска, случаят – в Дупница.
Един клик и сме в профила на едно 11-годишно дете, което рискува живота си да направи селфи на парапета на балкон. Резултатът? Неизпълнена мисия за добра снимка и падане от втория етаж. За щастие историята не е с фатален край. До къде е готово да стигне едно безразсъдно дете, за да се докаже пред своите връстници? До къде е готов да стигне един човек, за да бъде популярен във виртуалния свят?
В днешно време хората са запълнили ежедневието си в непрекъсната връзка с другите или по-точно в непрекъсната връзка със своя смартфон, лаптоп, таблет или друго мобилно устройство. Малки роботи, които са част от живота не само на възрастните, но и от живота на подрастващите. Роботи, които предоставят информация за заобикалящия ни свят само чрез един клик. На един клик разстояние от близки и приятели, които са на другия край на света и новите тенденции, завладяващи обществото. Тенденции, които предизвикват тласък във всеки един добрал се до онлайн пространството.
През последните години в световната мода на социалните мрежи навлезе т.нар. „Селфи“ – автопортретна снимка. Но историята на селфи-то не започва от Фейсбук или Туитър, а се ражда през далечната 1839 година, когато американския пионер във фотографията Робърт Корнелиус застава пред обектива, за да заснеме първата автопортретна фотография. Известният още като „Ефект на огледалото“ метод се използва и от руската княгиня Анастасия Николаевна през 1914 година, като подарък за приятел. И макар в миналото да е било просто една снимка, днес в хода на своята еволюция селфито се разглежда, като забавен начин човек да стане харесван и популярен в интернет пространството със своята уникалност, индивидуалност и стил. А какви са изискванията едно селфи да бъде успешно заснето и харесано от повече хора? Е, това са неща от личния живот на съвременния роботизиран човек. Демонстриране на нови дрехи, обувки, фигура след диета, са едни от малките примери, които заливат социалните мрежи. Селфи, показващо състоянието както на наши близки, така и на известни личности. Модел за подражание или идея да направим подобно или по-добро автозаснемане. Селфи в парка или събиране на компанията. Следват коментари и харесвания. НО събира ли една компания повече харесвания от селфи с лъв? Публикациите не спират до тук. Каква е цената на една снимка и по-скъпа ли е от един човешки живот? Екстремно преживяване, с една единствена цел- „аз мога да направя нещо, което другите не могат“. Снимка пред идващ влак, в стара сграда, запален огън, на ръба на пропаст или погрешно дръпнат спусък на пистолет. Снимка, отнемаща живот. Не просто примери, а истории с фатален край.
Един клик и отново се връщаме в България, конкретно – в Дупница. Отново се връщаме към четвъртокласника, дете на страната, която се нарежда на първо място по селфи снимки сред 12 европейски страни. Страна, в която децата още от малки си говорят на „Ти“ с технологиите. Децата, които не си общуват на площадката пред блока или в междучасието, а бързат да извадят мобилните устройства, за да се свържат с виртуалния свят. Свят на обиди и показване на кой е „По-по-най“. Светът на показност, залят с милиони снимки. Снимки, заради които деца рискуват детския си живот. Живот, тепърва започнал. Трябва ли да свърши с един клик?
*кадър: youtube
