На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 година по време на римския император Адриан и отдава почит на добродетелите.
Преданието разказва, че през втората половина на първи век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Четирите изповядвали своята вяра открито.
Когато разбрал това император Адриан заповядал да ги доведат при него. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години. Владетелят убеждавал сестрите една след друга да принесат жертва на богинята Артемида. Те обаче упорито отказвали. Императорът се разгневил и наредил да бъдат изтезавани, но дори и това не сломило вярата им в Христа. Въпреки че майка им била принудена да гледа всичко това, тя проявила необикновена сила през цялото време.
Момичетата не издържали на изтезанията и починали. Императорът предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
На този ден празнуват всички с имената София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродните им. Имениците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Денят е обявен и за празник на столицата ни – София, чието име на гръцки означава „премъдрост“.
