Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.
