През последните години се забелязва увеличение на детската агресивност, което се обяснява със значителните промени, настъпили у нас през последното десетилетие.Поради прогресивното обедняване на населението много семейства живеят на границата на социалния минимум, а някой даже и под него.Напоследък обществеността е потресена от все по-ужасяващи случай на детска агресия. Деянията на детската агресивност вземат все по – застрашителни размери.Хората се раждат с агресивен нагон,а средата е тази,която ни учи да го управляваме и контролираме.
Семейната среда е един от най-силните фактори за асоциалното поведение и агресивността на децата. Родителите са значими хора в живота на едно дете и са базисен модел за подражание. Една от основните причини за появата на агресия у децата са неговите родители и средата, в която те живеят, а също и начина на възпитание. Ако детето расте в условия, при които е свидетел на агресивни постъпки това въздейства за формиране на подобни постъпки и от него. Системата на възпитание също е от
голямо значение. Прекалено строгата или прекалено либералната система на възпитание е еднакво
неблагоприятна. В първият случай,когато нищо не се позволява, всичко е забранено детето се стреми да
компенсира с агресивни действия,с коитозадоволява потребността си от свобода и самостоятелност. Във
вторият случай се създават условия за свобода на импулсивни действия,за задоволяване на всички прищявки, което води към неконтролируемо поведение. Най – силно провокирана е агресията в семейството, в което бракът е несполучлив. Битовите скандали, особено тези при които насилието е неизменен спътник и на които децата стават свидетели. Това създава дълбока пропаст между детето и
родителите. За него те вече на са безспорен авторитет,изпитва чувство на несигурност и на обърканост, което компенсира с агресивно поведение. У него доминира страхът и инстинкта за самиосъхранение. Децата често копират поведението на своите родители, така че ако те се държат агресивно помежду си и спрямо детето, няма как да очакваме друг начин на поведение от децата освен агресивния. Някой родители използват като метод за възпитание наказанието. Понякога този посход отключва детската агресивност. Родителите, които използват сурови наказания обикновено възпитават крайно агресивни деца. Не напразно народът е казъл: “Насилието поражда насилие”. Наказанието може да бъде полезно само ако се прилага мъдро и в атмосферата на сърдечност.Понякога родителите несъзнателно формират агресивно поведение у децата си. Това става по няколко начина:
Чрез собствен модел на поведение с оценките и
диспозициите към различни форми на насилие и
тяхното изразяване или чрез собствените си
предразсъдаци.
Чрез загубата на контрол върху детето в неговия
ежедневен живот, особено когато това е съчетано с
непълноценни отношения – недостатъчно познаване
на детето, нечувствителност към това, което прави,
незнание за връзките му с другите деца и за
поведението му.
Чрез слаба дисциплина и незаинтересованост от
поведението му.
Ранните жизнени преживявания са определящи за агресивността. Подтиснатите, битите или малтретирани
деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.В този период на преход много от родителите заминаха за чужбина и оставиха децата си на баби и дядовци. Поради
този факт при тези деца се наблюдава една антисоциална тенденция. На тях им липсва стабилност и сигурност в семейството. Агресивното поведение на тези деца всъщност е една реакция на липса на любов, на липса на топлина в семейството.Ако родителите упражняват насилие, ирония и сарказъм
върху децата си, ако ги обезценяват и държат в страх ,децата също могат да станат агресивни. Има случаи, вкоито децата крадат, не защото имат нужда от откраднатото, а само защото имат конфликт в семейството.По този начин те допълнително нарушават нормите, за даутвърдят себе си.Напоследък в обществото се демонстрира, че агресията е успешен модел на поведение и това дава своя плод. А когато липсва и активната роля на родителя и коригиращите ценности на обществото отделната личност
следва примитивните модели:”трябва да победя, трябва да се реализирам на всяка цена”.
Съвременните родители са прекалено отдадени на своите ангажименти,за да обръщат внимание на проблемите на подрастващите.Някой деца имат скъпи и престижни предмети, а други не.Това е много болезнен проблем сред децата и самите родители така провокират агресията в училище и извън него. Агресивните деца израстват в семейства, където дистанцията между родители и деца е огромна , в които няма интерес към развитието на детето и отсъства топлината и ласката, за сметка на физическите
наказания. Агресията е често срещано явление и сред децата,чиито родители са в развод или вече са разведени.Много от децата са агресивни, само защото смятат, че по този начин ще привлекат вниманието на родителите си.Медиите и компютърните игри могат да бъдат решаващи за детската агресия тогава, когато липсва основата на семейството. Децата се впечатляват от агресията на екшън героите, тъй като нямат изградена представа за добро и зло и се доверяват на всичко, което виждат.Родителите са
тези, които на всяка цена трябва да помогнат за правилното възприемане на видяното по телевизията и
киното. Понякога дори невинно изглевдащите анимационни филмчета са изпълнени с викане,ритане,блъскане,удряне.В такива моменти родителите трябва да дават обратна връзка на детето си – “това е наужким,това е лошо , от него ще го заболи”.
Ролята на медиите и игрите във възникването на агресията е спорна, а тази на семейството – безспорна.
Работата срещу агресията на децата трябва да се стартира от семейството.И не децата трябва да се променят първо,а родителите. Агресивността на детето може да се намали и като му се покаже агресивен модел на поведение,който свършва зле. Трудно е да се каже, дали склонността към агресивност е
наследствено обусловена или придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от агресивните форми наповедение се овладяват още от детството в семейството.
