Курбан за здраве и надежда към по-добър живот организираха жителите на Горната махала в село Микрево днес. Млади и стари, бебета и пенсионери седнаха рамо до рамо на общата голяма трапеза, събрани от вярата си и търсещи Божията благословия и благоденствие.
Причината за организирането на курбана спокойно може да се нарече трагична. Само в рамките на няколко месеца пламват четири съседски къщи в махалата. За да се избегнат подобни ситуации и в други къщи, хората организират събитието – за да помолят за здраве и благоденствие за всички. В три от пламналите къщи щетите са малки – запалени комини и инсталация. Четвъртата обаче изгаря. Буквално цялото обзавеждане на горния етаж попада в огнените езици на пожара, етажът става необитаем, а от гасенето на огъня от пожарните екипи целия първи етаж е във влага.
„Инициативата за организирането на курбана подехме, след няколкото поредни пожари, които предизвикаха смут сред хората. Трагедия, то беше трагедия, особено случаят на Марти Кирянски – изгоря цялaта къща, изживяхме го цялото село.“ – споделя една от организаторките. „След като се случи това нещастие, тук се събраха мъже от цялото село – млади, стари, момчета, възрастни – всеки дойде, за да помогне с каквото може, да се изнесе боклука, всичко беше изгоряло, цялата покъщнина. Всички помагаха, съседи, приятели, роднини, всички, през нощта и на другия ден, после с дни идваха сами, без да кажат дума хората. Не беше само съчувствие към трагедията на семейството, не беше състрадание само на думи, хората доказаха, че човещината в тях е жива, че доброто надделява. След този случай пламнаха още три къщи – в нашата се запали инсталацията, а в тези на семействата Шемкови и Ралкови комините. Тогава създадохме инициативен комитет, минахме по всички големи фирми и учреждения, шивашките цехове и цеховете за обработка на мрамор, кметът на селото г-жа Румяна Кацарска организира събиране на дарения, във всеки един магазин от търговската мрежа беше пусната кутия, хората можеха да помогнат. И го направиха!“ – допълва тя.
„Обясняваме си всички тези пожари с трудния зимен сезон, къщите са стари, с гредореди, стари покриви, от това пламнаха комините. При нас се запали електрическата инсталация, а в три съседски къщи – комините и всичко това стана в рамките на няколко месеца..Това ни накара, това ни подсказа, че трябва да направим нещо, нещо като благодарност към хората, към Бога, защото останахме единни в доброто, хората доказаха, че човещината е жива, че я има. Аз съм сигурна, че когато обединим усилията си, дори и някой от тук, от нашия край да го сполети нещастие, останалите няма да останат безучастни, освен съчувствие на думи, има и активна помощ в действията. Възрастни хора, които едва ходят и не можеха да дойдат, помогнаха с парични суми. Възрастният дядо Митко отдели значително голяма сума, предвид факта каква мизерна пенсия взема. Той искаше да помогне, но вече е стар, не може да дойде и да извършва строителни работи, затова човекът помогна с пари. И не само той, всеки е дал. Възрастна жена от ромската махала, загубила наскоро съпруга си, дойде с два бастуна и остави пари в магазина, за да помогне на хората в нещастието им.“
След като курбанът бе опят, всички седнаха заедно на общата трапеза. Именно там намираме и 32-годишния Мартин Кирянски, чието семейство сполетя най-големия пожар. Четири години Мартин и съпругата му Дарина работят в Англия, съвсем скоро преди пожара се прибират в родното село на Мартин, стягат етажа си, обзавеждат го по най-последна мода, а вътре всичко е лукс. Младото семейство има малка дъщеричка, искат да се установят на родна земя и детето им да расте тук. Докато се разхождаме из останалото след пожара, обгорени стени и останки от изгоряла покъщнина, Мартин си спомня за трагичната случка на 14 януари.
„Всичко изгоря, всичко. Падна покривът, влезе в етажа. Пожарът тръгна от парното, от комина. Аз пръв го усетих, скочих от леглото и първата ми мисъл беше да взема детето и да го изнеса навън, викнах на всички, за да ги събудя. На първия етаж спяха родителите ми и баба и дядо, които са вече доста възрастни. Извиках баща ми, започнахме да хвърляме кофи вода, мъчехме се двамата да спрем огъня. Не се получи, пожарът бързо се разрасна.“ – споделя Мартин, който, въпреки сполетялото го нещастие, все пак говори с усмивка и надежда, че няма все да бъде така и нещата ще се подредят. „Съвзехме се много трудно, много, ала нямаше начин, трябваше да си стъпим на краката. Чувството да видиш как целия ти живот изчезва пред очите ти, а ти си неспособен да направиш нищо повече…страшно е. Надявахме се да дойде пожарната, да дойде на време, да спре огъня..не успяха. Ситуацията беше ужасяваща. Четири години изгоряха за два часа, загубите са големи, но..къща се прави!“
В неописуемата трагедия обаче семейство Кирянски не са сами. В дните след пожара всекидневно идват по 30 – 40 мъже от цялото село. Всеки помага, кой колкото и с каквото може. Най-напред, за да се разчисти, след това за да се покрие къщата, да се вдигне кофраж и да се избият колони.
„Аз не съм викал никого, хората дойдоха сами, всеки ден идваха, сами питаха с какво да помагат. Не мога да изкажа колко съм благодарен, винаги ще бъдем благодарни, не само аз, а и семейството ми. Когато останахме без дом, аз, съпругата ми и детето отидохме в Струмяни, при нейните родители. Баба и дядо обаче нощуваха у комшии. Човешката доброта тук е безкрайна, всички го доказаха. Хората са изключително състрадателни и не ни оставиха сами, вероятно никога няма да можем да им се отблагодарим…“
Почти четири месеца след голямата човешка трагедия на семейство Кирянски, последвана от по-малките и за късмет потушени на време пожари в съседски къщи, жителите на Микрево организираха курбана. На събитието присъстваха кметът на община Струмяни г-н Емил Илиев, председателят на ОбС – Струмяни г-жа Златка Яневска и кметът на село Микрево г-жа Румяна Кацарска. Община Струмяни също не остава безучастна към нещастието, сполетяло Мартин и семейството му и отпуска на останалите без дом и пари хора еднократна помощ в размер на 15 000 лева. Кметът на село Микрево г-ца Кацарска пък лично се заема с организацията по поставянето на кутии за дарения във всеки един магазин от търговската мрежа, откъдето се събират още около 3 000 лева.
Така, с надежда и вяра, жителите на Горната махала се обединиха за пореден път, доказвайки, че човечността е жива, има я във всеки от нас. Стига да повярваме в нея.