Да ти се наложи да изминеш 80км. по българските пътища се оказва голямо приключение днес, аз лично се чувствам като участващ в някакъв екстремен спорт.Чувствам се по този начин, само заради изминатите 160 км. днес, за да отида да си свърша работата в един по-южен град и да се прибера у дома.Оказва се, че е доста рисковано изобщо да излезеш на пътя, дори да ти се налага,ако можеш отложи…..освен ако не си привърженик на високият адреналин и шоковите ситуации, които те очакват там.
Ще ви разкажа за едно иначе кратко пътуване, което се оказа по-дълго като усещане,заради начина по който премина.Не, не съм пътувала стотици километри, просто от точка А- Благоевград до точка Б- Петрич, трасе около 80 км., което по нормален път и нормални и адекватни шофьори, не би трябвало да отнеме повече от 50 минути. Но все пак сме в България и усещането,че не всичко ще мине по план започва още в началото на пътуването, малко преди Кресненското дефиле, главен път Е-79, прилича на третокласен селски път.От снимките ще разберете за какво говоря, маршрута по който минава основният трафик за Гърция е повече от плачевен, като спонех Гърция,там и селските им пътища са много по-добри от нашият главен и то не само в проблемният участък.
И тъкмо прашният, песъчлив, каменист участък е преминат и вече имаш надежда за едно по удобно и приятно пътуване и се започват проявите на джигити, рискуващи не само своя, но и нашият живот, бързат,бързат…….към края си. Те са си избрали това, но защо бързайки към своя край, рискуват и нечие начало, началото на този който е нормален, съзнателен и предпазлив и просто иска да стигне нормално до крайната точка на пътуването си.Логично,не мога да ви покажа снимки на въпросните индивид,защото те преминават с такава скорост покрай нас, че виждам само цвета на колите им.
Не са само те обаче, разбираме го много скоро, и други бързат……бързат да стигнат до скъпите хотели, които ги очакват за предстоящата им няколкодневна почивка, защото някои почиват следващите дни, е не сме аз и ти, но има и такива дето ще почиват.Те се отличават със скъпите, лизингови коли,бързащи…не колкото предишните индивиди, но все пак и те бързат.Замислям се, кой може да си позволи да тръгне на почивка ден преди официално обявената, и кой въобще има такава почивка…….сещам се само за чиновниците, тези на държавна служба, същите чиито заплати плащаме аз и ти. Ами те са със сигурност, нормалният средностатистически българин, нито има 4 дни почивка,за празника, нито може да си позволи такава кола ,макар и на лизинг, да не говорим пък за почивка в Гърция.На един от тези „богопомазаните“ направих снимка, снимах му и регистрационния номер, не за друго, а за да се пазите ако го срещнете, защото този човек, незнам дали е държавен служител или не , но със сигурност и закона не спазва, „лети“ и той по пътя и три пъти изпреварва рисково, в участъци в които това е забранено, дори в участък в чието начало стои предупреждение,че е опасен и често стават произшествия.
След този „герой“ и още няколко ме карат да настръхна от ужас,и после да благодаря на Бог,че ме опазил и този път, и така след час и половина стигнах точка Б- ужасена, бясна и благодарна,че все пак стигнах. Пристигнах, а единствената мисъл,която не ми даваше мира бе, че след няколко часа ще трябва отново тръгвам обратно.
Да пътуваш в България е най-екстремният спорт, падащи камъни,джигити и чиновници тръгнали на почивка ден преди почивните дни
