Навършват се 20 години от драматичните събития пред българския парламент, които доведоха до свалянето от власт на правителството на БСП начело с министър-председателя Жан Виденов, сочен от опонентите си за последния честен премиер.
На 10 януари 1997 г. президентът Желю Желев, чийто мандат изтича няколко дни по-късно, отказва да даде на БСП мандат за съставяне на нов кабинет, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение.
Организирано е протестно шествие пред Народното събрание, което завършва с обкръжаване на сградата и опит за погром и палеж. При сблъсъците има и леко ранени. Размириците водят до отказ на БСП да състави второ правителство и открива пътя към предсрочни избори, които през април са спечелени от ОДС.
Недоволството до голяма степен е породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията.
На 21 януари изтича мандата на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на ново правителство до четвърти февруари, когато БСП връща мандата.
На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили. На 21 май 1997 г. 38 Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили Иван Костов.
Едно от преките последствия от събитията е влизането в действие на 1 юли 1997 г. на Закона за валутния борд (приет от 37 Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 неденоминирани лева.
