На 28-ми декември се навършват 9 години, откакто през 2007 година Природният парк Беласица е обявен за национален парк.
Това го превърща и в най-новия Природен парк в България. Освен опазването на богатото биоразнообразие, Паркът ще допринесе за развитието на туризма и по-конкретно екотуризма.
Вековни гори, защитени и ендемични растителни и животински видове, уникални и представителни съобщества и екосистеми „живеят“ в безлесната зона на планината Беласица. Тя е уникална, изключително интересна и малко позната дори за хората, които живеят в нейното подножие. На кръстопът, разделена между три държави (България, Македония и Гърция) – в миналото арена на драматични събития, а днес – мост между народите.
Първите стъпки за опазване на биоразнообразието в планината са през 1988 г., когато се обявява резерват „Конгура“. Той е обявен със заповед № 671 на Комитета за опазване на природната среда от 15.06.1988 г. Целта е да се опазят естествени горски екосистеми от обикновен кестен (Castanea sativa Mill.) и обикновен бук (Fagus sylvatica L.). Резерватът заема площ от 1312,00 ha.
Повечето от установените в потоците и реките на територията на парка водорасли са индикатори за много чисти води. Водораслите са силно чувствителни на всякакви промени на факторите и ресурсите на средата, като замърсяване, еутрофикация, промени във хидрологичния режим и др., поради което са основен елемент за определяне екологичното състояние на води.
Общо до момента от територията на парка са установени 146 вида гъби.
На територията на Беласица са установени 1591 папратовидни и семенни растения, които съставляват около 39% от флората на България. Най-големият отдел, този на цветните растения (Magnoliophyta), съдържа 1554 вида.
104 вида са с висока консервационна стойност, от които 28 се опазват от Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2а и 3 на ЗБР), 17 вида са включени в Червената книга на Република България (4 критично застрашени, 10 застрашени и 3 уязвими), 53 са балканските ендемити и 5 са българските. По отношение на международните природозащитни спогодби 31 вида попадат под разпоредбите на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и 3 са обект на европейската Директива за природните местообитания. Сред редките растения могат да бъдат споменати следните: бодливолистен джел (Ilex aquifolium L.), обикновен тис (Taxus baccata L.), карстова люцерна (Medicago carstiensis Jacq.), албански крем (Lilium albanicum Griseb.), стоянова теменуга (Viola stojanowii Beck.), прекрасна теменуга (Viola speciosa Pant.), кошаниновото бясно дръвче (Daphne kosaninii (Stoj.) Stoj.), широколистен дремник (Epipactis exilis P. Delforge), пърчовка (Himantoglossum caprinum), родопска горска майка (Lathraea rhodopea Dingler).
За територията на природен парк „Беласица“ са установени са около 800 вида безгръбначни животни. От тях 178 имат консервационно значение.
Земноводните са 10 вида. Влечугите са представени с 21 вида от които 2 вида костенурки, 6 вида гущери и 11 вида змии.
Консервационно значимите видове средни и едри бозайници са 7, от които 4 защитени в България видове (европейски пъстър пор V. peregusna, златка M. martes, видра L. lutra и дива котка F. silvestris) и 3 ловни вида (вълк C. lupus, черен пор M. putorius, сърна C. capreolus). Ловните видове са включени като консервационно значими за района, като видове с намаляваща численост в страната (черен пор и сърна) или като значими видове от европейски мащаб (вълк).
