„Тъга“. Ако снимката, изпратена от наша читателка на редакционната ни поща бе картина, вероятно именно това име щеше да й отива.
„Тази жена е възрастна, едвам ходи. От село Еленово е, но често идва до началото на квартал Еленово и продава всичко, което е успяла да произведе – малко яйца, малко мляко…а докато чака някой да дойде и да си купи нещичко от нея, приседнала на ръба на студения цимент, тя плете терлици“.
Така нашата читателка описва тъжната картина, която представлява възрастната жена.
Ние не познаваме жената от снимката, вероятно дори хората от квартала не знаят името й. Тя не е велика личност, не е била президент, нито учен, не е допринесла с нищо за науката. Тя не е филмова звезда, не е артист, не е световноизвестен спортист. Нейното име не е прославило България никъде. Но тя е една от нас, тя е моята, твоята, нашата баба. Майка. Ние самите. Тя е човек, дал живота си за тази страна. Тя е жената, отгледала две, три, четири деца. Която винаги е работила и е превивала гръб, за да ги изгледа, изучи и да направи хора от тях. За да я има страната ни. Тя е човек, който цял живот се е борил с трудностите. Какво е заслужила? Мизерна пенсия. Недостойни старини. Безхаберие. Неуважение. Да стои на циментова ограда, продавайки и малкото, което има, за да събере някой лев.
Това е реалността, така живеят голяма част от пенсионерите в страната ни. Тяхната страна. Майка България – или мащеха? Държавата не прави нищо. Ние обаче можем. Купете си, купете яйца, купете мляко, купете си терлици – не оставяйте един човек да заспи гладен на студено тази нощ.
