Ако не помним Талев, ще забравим и България. На днешния ден преди 50 години умира големият родолюбец и патриот, но „Железният светилник”, който запали още свети, а гласът на „Преспанските камбани”, които разлюля продължава да бие и да буди народната свяст.
Едни от най-запомнящите се негови цитати:
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”
“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”
“Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
“Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”
“Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
“А сега – сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка – не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”
“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”
“Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”
“Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”
“- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука – посочи той гърдите си, – Тука нещо се скъса. ”
“Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.“
