Благоевград – градът на младежта, центърът, който събира хиляди млади хора заради двата си университета и множеството профилирани гимназии. Чудесен град, чудесен център за развитие на културни дейности. Град, събрал много умни, способни и интелигентни хора, които го развиват всекидневно.
Историята, която ще прочетете обаче, е по-различна. Действителна и срещана всяка вечер, това е историята за нощен Благоевград, разказ за упадъка на едно общество.
За никого не е тайна, че освен университетите и гимназиите, нощните клубове в града също са много. Също така са интензивно посещавани и доста често препълнени. Този факт сам по себе си не е лош – всеки млад човек има нужда да се забавлява понякога.
Гледката, която представлява препълнен нощен клуб в делнична вечер, е позната всекиму.
На входа има охрана, евентуално няколко посетители, които пушат навън, защото до определен час в заведението все пак се спазва забраната за тютюнопушене и то е свободно от цигарен дим.
Горе-долу до този час клубът вече е пълен – ученици и студенти са казали на родителите си „лека нощ” и са дошли да се забавляват. Защото, кой няма нужда от забавление? Отговорът е- най-напред учениците! Най-потресаващото в гледката на пълното заведение са десетките лица на непълнолетни и дори малолетни деца! Някак те са успели да „минат” през охраната, или пък охраната си е затворила очите? А може би просто не ги е видяла. Този „пропуск” на охранителите в заведението би могъл да бъде поправен за минути, ала това не се случва. Усмихната сервитьорка любезно пита вече влязлата в клуба малолетна групичка какво ще пие и окото й не трепва, когато поръчката на децата включва предимно бутилки алкохол. Пиенето е сервирано, наздравиците са вдигнати, а все още малолетните и непълнолетни бъдещи финансисти, юристи, лекари, полицаи и пожарникари ритмично танцуват на фона на новото парче на Азис.
Една кратка разходка до тоалетната на заведението разкрива още по-мрачна картина. Или пък по-цветна, зависи от гледната точка. Защото алкохолът явно не е понесъл на някой детски организъм и той е облекчил гаденето си току върху пода в коридора на тоалетната. Гледката е достатъчно фрапантна и илюстративно показва какво представлява съвременното ни общество.
Все още не съм се съвзела напълно от видяното, когато от кабинката, към която съм се запътила, излиза….мъж. Не младо момче. Мъж. Около тридесетте. Гледам го как спокойно излиза и си мисля, че какво пък – вероятно е объркал тоалетните и неусетно е влязъл в дамската. Радостна, че все пак се е освободила кабинка, аз смело отварям вратата и се ококорвам абсолютно шокирана. Защото кабината не е празна. Вътре има момиче, което…оправя чорапогащника си!
Този разказ е напълно действителен и доста скорошен. Деградацията на обществото, на която сме всекидневни свидетели, все по-грубото и бурно поведение на младежите и дори децата, всички онези проблеми и детско насилие, с което нито родители, нито учители, нито Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни не могат да се справят, е резултат от бездействието или погрешното действие на всички нас. На родители, на учители, на институции, на медии. Проблемите са тясно свързани един с друг и всяко бездействие по даден проблем и отстраняването му, напълно лавинообразно води до редица други.
Защото, можем ли да наречем „нормално” общество, което лежерно гледа отстрани как бъдещето на страната върви стремглаво надолу, превръщайки живота си в низ от алкохол, цигари, наркотици, главоболие и повръщано? И по-големият проблем – когато след години това бъдеще стане ядро на обществото, какво бъдеще ще възпита то?
