Еуфорията около първия учебен ден винаги ме изпълва с емоция. Това е единственият ден, който не е обявен за празничен, но наистина празничната атмосфера около него е изумителна. Изумителна е с това, че въвлича малки и големи в едно стремглаво препускане на носталгията и очакванията им през спомените, мечтите и разочарованията. Нова Година ни въвлича по подобен начин в нейната атмосфера, но да не забравяме, че тя си служи с доста опиати, които спомагат за еуфоричната атмосфера. Затова първият учебен ден си остава автентичен пример за въодушевление.
Чувствам се като ученичка всеки път, когато настъпи началото на учебната година: излизам от вкъщи усмихната, задължително с чадър, защото времето почти гарантирано е облачно, вървя редом със симпатично облечените деца, носещи цвете в ръка за учителя си и с нетърпение очаквам да видя съучениците си. Единствената разлика между мен и учениците е, че аз не съм ученичка.
Наистина им завиждам, че все още имат този ден. За сметка на това, те пък ми завиждат, че имам всички останали дни в годината и най-вече дните, в които нямам домашна, контролна или класна работа. Някои неща не са се променили.
Но други традиции са претърпели сериозни изменения и продължават постоянно да се видоизменят по начин, адекватен на настоящото детство на учениците. Това не е оценка, а само констатация.
Най-подходящ пример за подобна промяна е емблематичното есе или преразказ, задавани като задача в началото на годината, а именно: “Как прекарах лятната ваканция?“. Помните го, нали? А сещате ли се с какъв ентусиазъм описвахме най-интересните случки от лятото? Ако не знаете, това вече го няма. Учениците са станали твърде лаконични, а може би и с право. Отговарят кратко на този въпрос по следните начини: „Направете си фейсбук, прослeдете ми публикациите, снимките и коментарите и ми пишете оценка.“ или „Госпожо, най-хубавите ми дни през лятната ваканция всъщност бяха нощите с приятели“. И нали в класа винаги има някой, недоразбрал задачата, същият ще се обади с въпроса: „Може ли да пишем не как прекарахме, а кого прекарахме през лятото?“.
Едно е сигурно – колкото и да има за какво да виним образователната система, учениците винаги намират повод да се забавляват. А дали одобряваме това, то никой не ни пита. Така че по-добре да намираме оптимизъм във всяко нещо, свързано с училищното образование. Като например това, че за откриването на първия учебен ден децата в България казват, че е минал добре, че са играли, рисували, показали са им буквите и се забавлявали. Децата в Близкия Изток са по-кратки в отговорите. Когато ги попитат как е минал първият учебен ден, там обикновено казват – бомба!
