Даниел Пенев
Въпреки че вече е предприел действия в тази посока, Европейският съюз (ЕС) има още доста работа за вършене, за да защити пчелите и други опрашители и така да подобри хранителната сигурност и да опази биоразнообразието. Това заяви българският евродепутат Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) по време на тазгодишното издание на Европейската седмица на пчелите и опрашването, на която тя беше домакин в Европейския парламент в Брюксел на 13 и 14 юни.
„Пчелите предоставят уникална услуга на цялото човечество“, каза Габриел и допълни, че опрашителите като цяло са „дар от природата“, който „трябва да ценим“.
Основана през 2012 г. от бившия евродепутат Гастон Франко, Европейската седмица на пчелите и опрашването събира на едно място представители на европейските и национални институции, пчелари, земеделци, учени и представители на бизнеса и неправителствени организации. Чрез интензивни дискусии участниците могат да обменят гледни точки и опит, да обсъдят тенденциите в пчеларския сектор и да призоват законодателите да работят по решаването на конкретни проблеми.
Тази година конференцията, която протече под мотото „Пчелите обичат европейците. А европейците обичат ли пчелите“, събра пчелари и земеделци от различни страни членки на ЕС, от България до Белгия и от Словения до Швеция. В понеделник те участваха във форума за пчелари и земеделци. На следващия ден се включиха активно в два дискусионни панела – за опрашването и заплахите за околната среда, както и за необходимостта от намиране на устойчив модел на сътрудничество между пчеларството и земеделието. По време на панлите те обмениха мнения и препоръки за действие с представители на Европейския парламент и на Европейската комисия. Участниците и гостите посетиха и Селището на пчелата, изградено пред сградата на ЕП, където имаха възможността да научат за приноса на пчелите към биоразнообразието, докато опитват различни видове мед.
„Инвестициите в защита на пчелите в крайна сметка са инвестиции в самите нас“, каза Даниел Кайеха Креспо, директор на Генерална дирекция „Околна среда“ в Европейската комисия. „От всички възможни инвестиции тази има най-висока възвращаемост.“
Принцът на Монако Албер II, партньор на конференцията и специален гост на церемонията по откриването във вторник, изрази сходно мнение, като отбеляза, че „трябва спешно да намерим решение за пчелите и за всички нас“.
Докато много европейски граждани свързват пчелите най-вече или дори само с производството на мед, пчелите допринасят за благото на хората по далеч по-важни начини.
Около 75% от културите в световен мащаб са зависими от опрашването в поне някаква степен. Пчелите отговарят за опрашването на над 30% от храната, произвеждана по света. Според проф. Пиер Расмонт от Университет Монс в Белгия, който участва в международната конференция, Европа е дом на 1 965 вида диви пчели. По думите му медоносните пчели иргаят ключова роля, тъй като те са най-многобройните опрашители по света. Лоранс Бонафос от Европейската комисия изтъкна, че в ЕС има около 600 000 пчелари и 16 милиона пчелни кошери. Мария Габриел пък посочи, че опрашителите са от изключителна важност за ЕС, защото носят ползи за европейското селско стопанство в размер на около 22 милиарда евро годишно.
С оглед на многобройните начини, по които пчелите и опрашването помагат на хората, новините за измирането на пчелни семейства през последните години са сериозен повод за притеснение. Скоростта на изчезване варира между 9% и 30% в различни части на континента, обясни Филип Маккейб, президент на „Апимондия“, Международната федерация на асоциациите на пчеларите. Действителните размери на явлението вероятно надвишават значително тези цифри, защото, както посочиха някои от участниците в конференцията, към момента липсват достатъчно данни за над половината от всички видове пчели по света.
Пчелите обаче не са единствените потърпевши сред опрашителите. Според някои източници 9% от всички пеперуди и 13% от всички птици са застрашени от изчезване. Ситуацията добива още по-заплашителни размери, когато се има предвид, че броят на културите по света, които са зависими от опрашване, се е увеличил с 300% през последните 50 години.
Големите различия в смъртността на медоносните пчели във времето и пространството могат да се обяснят с многообразието от фактори, които им оказват влияние. Участниците във форума на пчеларите и земеделците откроиха няколко основни предизвикателства, които изискват незабавни действия: заболявания като Varroa mite, използването на продукти за защита на растенията, липса на храна, климатичните промени, пазарни проблеми, свързани с екитирането на мед и вноса на нискокачествени продукти, и неадекватната система за създаване и обмен на научни познания. Участниците в конференцията призоваха ЕС да обмисли предложението да обяви пчелите за застрашен вид и подчертаха необходимостта от по-тясно сътрудничество между пчелари и земеделци.
За разлика от много други конференции, Европейската седмица на пчелите и опрашването произведе няколко конкретни препоръки за действие. Те целят да подпомогнат опазването на пчелите и развитието на пчеларския сектор.
Първо, европейските институции трябва да преразгледат Общата селскостопанска политика на ЕС, като изтъкнат ролята на пчелите и други опрашители в осигуряването на хранителна сигурност, поддържат биоразнообразието и разширят съществуващите инструменти за подкрепа в сектора.
Второ, европейските законотворци трябва да приемат закони за използването на защитни препарати и пестициди, особено неоникотиноиди, и да гарантират за тяхното ефективно прилагане. В момента Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) анализира ефекта от въведените през 2013 г. ограничения върху употребата на клотианидин, тиаметоксам и имидаклоприд. Очаква се агенцията да приключи анализа си до януари 2017 г.
Трето, необходимо е ЕС да увеличи инвестициите в научната дейност и борбата с Varroa mite, други болести и агресивни видове. Според участниците европейските институции трябва да насърчат обмена на резултати от проучвания и добри практики. Една от опциите в тази насока е създаването на чисто нова европейска платформа за комуникация. Участник от Италия предложи иновативна мярка: използването на събирания от медоносните пчели полен за идентифициране на заплахите за околната среда и определяне на нивата на замърсяване. Освен да увеличи средствата за научна дейност ЕС трябва да подпомогне внедряването на научни познания в практиката.
Четвърто, европейските законодатели трябва да осигурят равен достъп до лекарства в целия ЕС. В момента цените варират между страните членки, което вреди на европейската конкурентоспособност.
И накрая, пчеларите, земеделците, законодателите и представителите на бизнеса и неправителствения сектор трябва да обединят усилията си в опит да повишат информираността на обществото относно пчелите, пчеларите и опрашването. Словения се е обърнала към Организацията на обединените нации (ООН) с предложение 20 май да бъде обявен за Световен ден на пчелата. Друга потенциално добра идея в тази област е разширяването на проекта Honey Breakfast (Закуска с мед), който се стреми да повиши познанията на децата за проблемите на пчелите и опрашването, към останалите 27 страни членки на ЕС. Европейският парламент и Европейската комисия вече са подели иницатива в подкрепа на двете предложения.
За Blagoevgrad News от Брюксел: Даниел Пенев
