Историята на здравното медиаторство в България започва през 2001 г., когато първите 5 здравни медиатори започват работа по пилотен проект в Кюстендил. Инициативата цели преодоляване на затруднения достъп на уязвимите малцинствени групи до системата на здравните услуги, когато тези затруднения са свързани с нарушена комуникация между здравните (а понякога и социални) служби и пациентите или с липса на информация по отношение на предпазване от заболявания, семейно планиране и др.
Липсата на достъп до системата от здравни услуги често води до трайни увреждания на здравето, проблеми с диагностицирането на заболявания, повишена детска и майчина смъртност, ниско имунизационно покритие, предпоставки за възникване на епидемии.
През годините работата на здравните медиатори за преодоляване на тези негативни тенденции е оценена като полезна и професията се развива от пилотна неправителствена дейност до държавна политика. От 2007 г. насам държавата осигурява бюджет, с който здравни медиатори се назначават към общините.
