Днес ви представяме първото интервю част от поредица „ Успехът няма етнос“, провокирана от убеждението на редакторския екип и убеждението ни , че успял или неуспял ром няма, има успял или неуспял човешки индивид. В него ви представяме Иван Иванов- той е на 24 години, учител и преподава успешно на втори клас в едно начално училище в София. Иван разбива на пух и прах стереотипите и общоприетото определение за ромите, с това което прави и с това, което е той самият в момента- разбива общия знаменател и доказва, че човек може да успее независимо от етноса, защото успехът не познава етнос, той е просто успех.
1. Бихте ли разказали накратко своята история ?
Казвам се Иван Иванов и съм от гр. Бяла Слатина. Отраснал в една изключително подкрепяща семейна среда, където ме насърчаваха да спортувам и да уча активно. Мисля, че точно това ме научи да съм целеустремен и отговорен човек. Никога не съм се чувствал все едно съм в неравностойно положение и никога не ми е липсвало каквото и да било. Родителите му насърчаваха да уча. Веднага щом завърших университета, успях да си намеря работа като учител. Това е труден процес в нашата държава и за мен представляваше положителна промяна в живота ми.
В момента работя като учител в столично училище. Харесвам работата си и обожавам децата. За мен е удоволствие да работя с тях всеки ден. Смятам, че най-важното нещо е благополучието и щастието на децата, и се опитвам да направя така, че всяко едно дете да получава подкрепата, от която се нуждае в зависимост от неговите потребности.
2. Обижда ли Ви така нареченият „общоприет“, „общовалиден“, стереотипизиран в общественото съзнание образ на ромите и факта , че незапознатият пример, Вашият продължава да изумява обществото?
Не, не ме обижда. Аз смятам, че притежавам множество положителни качества, които ме открояват като съзнателна личност, която е отговорна за постъпките си, личност, която не поставя под „общ знаменател” хора, които не познава, личност, която не е ръководена от стереотипи.
3. Засега видими са като че ли само хора от общността , които работят в чистотата, хората само в гетата, хората, които са само на социално подпомагане, а хора като Вас, които са успешни и реализирани, сякаш остават невидими за обществото. На какво се дължи това, според Вас?
Дължи се на стереотипите. Независимо дали си успешен, щом си от ромски произход, значи не ставаш за нищо. Има и един момент, в който хората се примиряват и се съгласяват със своите несполуки в живота. Да, дискриминацията поставя огромни бариери, които пречат на ромите да се развиват и интегрират в обществото, но аз смятам, че човек наистина трябва да притежава качества, за да бъде разпознаваем в обществото, независимо от това какъв е неговият произход. Ако говоря за себе си, аз не смятам, че съм невидим за обществото. Доволен съм от своето професионално и личностното развитие и вярвам, че мога да постигна мечтите си, просто трябва да повярваме.
4. В съвременния, модерен и постмодерен свят, на преден план идва социално-професионалната позиция, статусът на отделния човек, а не неговия етнически произход, защо в България обаче това е водещ фактор?
Проблемите на ромите могат да бъдат квалифицирани в няколко основни области: образование, здравеопазване, влошени жилищни условия и безработица. Основният проблем идва от неграмотността на ромите.
Образованието на ромите трябва да се превърне в приоритет. Неравният достъп, неравностойното положение и влошената социална среда довеждат до некачествено или въобще липсващо образование. Ако се работи в посока за подобряване на образованието на децата от ромски произход, ще се подобрят и останалите проблемни области, които стоят пред ромския етнос. Образованият човек е човекът, който се грижи за своето здравословно състояние и съответно полага грижи, за да бъде, както в добро физическо, така и в добро психическо здраве.
Образованият човек е редовен данъкоплатец, който спазва и изпълнява законовите и морални норми.
Образованият човек притежава нужната професионална квалификация и той няма да срещне трудности в това да си намери работа.
Проблемът не е в ромите, не е и в населението, проблемът е в хората, които усвояват средства за интеграция на ромите от европейските структурни инвестиционни фондове, но не ги използват по предназначение. Проблемът е, че се говори за интеграция, но не се извършват конкретни действия за изпълнението й.
5. Медиите в България, които създават негативния образ на ромите, от който следват и – предразсъдъците спрямо тях в обществото ли е най-големият проблем?
Не мисля, че е най-големият проблем, но определено влияе негативно. Както знаем: „Най-добрата новина е лошата новина” – защо това да не важи и за ромите.
6. Какво искате да направите Вие лично, за да промените общоприетите схващания? От къде трябва да започне промяната?
Вече засегнах голяма част от проблематиката и областите за подобрение на ромите. Ще повторя, че образованието е водещият фактор за положителна промяна.
„Образованието е ключът към успеха”.
