Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния.
Основната причина за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква – според Григорианския.
И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е 5-седмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.
Има и още една причина за различните дати на Великден.
Това е обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
Освен че Западът и Изтокът честват по различно време Великден, има различия и в обичаите и начина на отбелязване на празника.
Символ на Великден при католиците например е заекът,
докато при източноправославните християни е червеното яйце.
На Запад е популярно децата да се надпреварват да търкалят боядисани яйца по наклонена ливада.
В източноправославния свят на празника децата се борят с яйца за победа и здраве през цялата година, а за „биячът“ са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората си разменят яйца и се поздравяват с фразата Христос Воскресе.
