Хиляди хора, които се грижат за лица с увреждания, смятат, че ще бъдат тежко ощетени
Възнагражденията на личните асистенти на хората с увреждания се отвързват от размера на минималната работна заплата от 1 януари 2027 година. Промяната в Закона за личната помощ е внесена от депутати от „Прогресивна България“, сред които Мария Тодорова и Красимир Папазов, и е публикувана на интернет страницата на Народното събрание във вторник привечер без предварително обществено обсъждане. Реформата засяга пряко близо 80 000 ползватели на социалната услуга в страната и има за цел да ограничи разходите в държавната хазна на фона на растящия бюджетен дефицит.
Замразени ставки и милиони спестявания за хазната
Според мотивите на вносителите почасовото заплащане на асистентите през 2027 година ще остане на нивото си от 2026 година. Така хората, полагащи грижи, ще продължат да получават по 5,24 евро на час. Те няма да получат предвиденото увеличение от 6,4%, с колкото се очаква да нарасне минималната работна заплата за страната. Ако досегашният механизъм се беше запазил, часовата ставка за догодина трябваше да достигне 5,57 евро.
Действащият Закон за личната помощ влезе в сила на 1 януари 2019 година след масовите протести на майките на деца с увреждания от инициативата „Системата ни убива“ по време на управлението на ГЕРБ. До този момент възнаграждението за един отработен час се изчисляваше автоматично чрез умножаване на почасовата минимална заплата по коефициент 1,4. Поради ежегодното увеличаване на броя на ползвателите и постоянния ръст на минималното възнаграждение, разходите по програмата се повишиха значително, като за следващата година за заплати на личните асистенти са заложени 777 милиона евро.
Според разчетите на управляващите отвързването на възнагражденията, съчетано с планираните промени в системата на ТЕЛК, ще спести на държавния бюджет 228 милиона евро през 2027 година. Мярката се предприема в условията на свръхдефицит, тъй като настоящата данъчна система не успява да покрие текущите социални плащания и възнагражденията в бюджетния сектор. Заради покриването на тези разходи чрез нови заеми се прогнозира държавният дълг на България да нарасне с още 6,6 милиарда евро през следващата година и да достигне общ размер от 44,3 милиарда евро. Занапред финансовият ресурс за личната помощ ще се гласува всяка година със Закона за държавния бюджет.
„Средствата за личната помощ ще се определят ежегодно със закона за държавния бюджет, което е гаранция за сигурност и адекватност на плащанията при съобразяване с финансовите възможности на бюджета“, посочват в мотивите си вносителите от „Прогресивна България“.
Край на трудовите договори и право на втора работа
Законопроектът предвижда и цялостна промяна в модела на наемане на хората, които се грижат за лица с увреждания. Между 1 април и 1 юни 2027 година сегашните трудови договори ще бъдат прекратени и заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ.
Въпреки отпадането на стандартното трудово правоотношение, държавата ще продължи да осигурява асистентите задължително за фонд „Пенсии“ и за здравно осигуряване. Осигуровките за фонд „Общо заболяване и майчинство“ обаче вече ще се внасят само по желание на самото лице. Вносителите аргументират тази стъпка с факта, че в преобладаващия брой случаи асистентите са роднини на човека с увреждане, а полаганата от тях грижа е непрекъсната и тясно преплетена със семейните отношения, което прави стандартния трудов договор неподходящ инструмент.
Новият тип договори премахва досегашните ограничения пред асистентите да работят паралелно на друго място. Така членовете на семействата, които обгрижват свои близки, ще получат право да започнат допълнителна работа дори на пълен осемчасов работен ден. Едновременно с това отпада и забраната определени професии да предоставят платена лична помощ — занапред лични асистенти ще могат да стават държавни служители, адвокати и лица със свободни професии, които досега нямаха такова право по закон.
Ограничение до 40 километра и тест за психично здраве
Депутатите въвеждат и нови, по-строги критерии към кандидатите за лични асистенти. Всеки асистент ще трябва да докаже с медицинско свидетелство своето психично здраве, както и общата си физическа годност да полага съответните грижи.
В закона се записва изрична забрана за конфликт на интереси — личен асистент не може да бъде човек, който вече е сключил граждански договор за издръжка и гледане със същия ползвател срещу прехвърляне на имот. Въвежда се и задължително изискване за териториална близост между двете страни. Настоящият адрес на асистента трябва да съвпада с населеното място, в което живее човекът с увреждане, или да се намира на разстояние от най-много 40 километра от неговия дом.
Реакция срещу законопроекта
Готвените промени предизвикаха бурно недоволство сред личните асистенти и най-вече сред тези, които се грижат за член от семейството. Хиляди хора, включени в механизма за личната помощ, смятат, че ще бъдат тежко ощетени.
Ина Маринова, майка на млада жена с увреждане и активен участник в протестите от 2018 година, довели до приемането на Закона за личната помощ в сила от 1 януари 2019 година, определи реформата като удар срещу правата на семействата и призова за обединение и национални протестни действия.
„Снощи, тихомълком е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, който не просто ни орязва, а промените отново ни изхвърлят в гражданските договори. Отнемат ни пари. Отнемат ни осигурителни права. Отнемат ни възможност за пенсии. Отнемат ни мечтата да бъдем нормални хора отново! Този закон беше извоюван изключително трудно и няма да се дадем просто така.
Беше ни обещано да има обществено обсъждане, да говорят с нас, да ни чуват, но не, явно когато се докопат до властта рязко стават глухи и слепи за проблемите на хората и вместо да опитат да подобрят живота им, те го влошават.
Преди години ние майките не искахме комуникация с национално представените организации, сега обаче призовавам да се обединим и очаквам именно те да организират национален протест, на който лично аз се ангажирам да доведа всички онези 500 майки, излезли през 2018-та година и довели до приемането на Закона за личната помощ!“, написа Ина Маринова в профила си.
