Морският бранш иска държавни компенсации заради новите такси в Черно море
Френският корабен превозвач CMA CGM въведе допълнителна такса за военен риск от 35 долара за всеки стандартен контейнер, доставян до пристанищата в Черно море, включително Варна и Бургас. Мярката идва след поредица от атаки срещу търговски плавателни съдове в региона, а разходът ще бъде прехвърлен върху крайните потребители у нас, заяви председателят на Българската асоциация на корабните брокери и агенти Стефан Станойков в ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA.
Вълна от поскъпване при морските превози
Новата тарифа за военен риск влезе в сила от 9 ноември и важи за всички видове товари — стандартни, хладилни и специализирани контейнери, преминаващи през пристанищата във Варна, Бургас, румънския град Констанца и грузинския Поти. За стандартен 20-футов контейнер надбавката е 35 долара, а за 40-футов сумата достига 70 долара. По данни на корабните брокери у нас всеки месец се обработват хиляди такива контейнери, с които в страната влизат не само потребителски стоки, но и критично важни суровини и резервни части за местните заводи и предприятия.
Решението на френската компания не е изолиран случай, а начало на верижна реакция сред международните логистични оператори в региона.
„Доколкото разбрах, от 8 ноември втора контейнерна линия въвежда увеличение. Притеснителното е, че се очаква всички превозвачи да започнат да въвеждат увеличение за военен риск. Това ще се плаща от крайния потребител. Процентът на ръста е малък – в порядъка на 20 до 55 долара на контейнер, което се разпределя на всички стоки и получатели. Но все пак е притеснителен факт“, обясни Стефан Станойков.
От корабната компания мотивират допълнителната такса с нарасналите разходи за сигурност и застраховане, след като през септември Съвместният военен комитет в Лондон включи Черно море в списъка на зоните с висок военен риск.
Бизнесът настоява държавата да поеме част от риска
Заради опасността от отлив на превозвачи и оскъпяване на веригите за доставки българският морски бранш подготвя официални искания към правителството и ресорните ведомства. Според разчетите на сектора над две трети от стокообмена на страната зависи пряко от сигурността на черноморските маршрути.
„Над 65 процента от целия внос у нас минава по море. Подготвяме писмо към всички институции с апел да бъде обърнато по-голямо внимание на увеличения риск и отлива, който се наблюдава при корабоплаването. Искаме подкрепа и засилени мерки. Ще предложим създаване на междуведомствена група, в която и бизнесът да има участие. Да се намери опция за поемане на част от увеличения така наречен военен риск от държавата. Да се компенсират вносители и износители, които реално плащат по-високи такси“, коментира Стефан Станойков.
Той допълни, че корабособственици вече директно отказват да сключват нови договори за курсове в Черно море, което създава допълнителен натиск върху индустрията у нас.
Удари с дронове и милиони загуби за кораборемонта
Оскъпяването на контейнерните превози е пряка последица от зачестилите инциденти с търговски кораби в акваторията на Черно море през последните седмици. Най-скорошният случай в български води беше регистриран на 28 октомври, когато контейнеровозът Contship Jet беше ударен от три дрона край нос Калиакра. Преди това при нощни атаки срещу търговските кораби „Дигнити“ и Wine Trader загинаха десетки чуждестранни моряци, а други плавателни съдове претърпяха тежки материални щети и пожари.
Кризата със сигурността вече нанася директни финансови удари и върху свързаните сектори на брега.
„Преди няколко дни от Асоциацията на кораборемонтните заводи излязоха с писмо за отказани поръчки“, посочи още Стефан Станойков в ефира на телевизията.
По данни на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт предприятията в сектора отчитат до 60 процента спад на новите заявки и вече имат отменени договори за над 4,2 милиона евро. Макар териториалните води на България и Турция формално да са изключени от най-рисковата зона, застрахователите начисляват по-високи премии за всяко влизане в Черно море. Продължаването на тази тенденция поставя под риск над 4500 преки и повече от 10 000 непреки работни места у нас, както и годишни приходи за българската икономика за над 180 милиона евро.
