Институцията настоява за незабавно спиране на договор за над 107 милиона евро
Институтът за пътна безопасност внесе официален сигнал до Европейската прокуратура, Комисията за противодействие на корупцията и Сметната палата заради сключен договор за строителство на 2,7 километра от автомагистрала „Струма“ край град Симитли, съобщават от неправителствената организация в свое становище, разпространено от БТА. Според извършения от експертите икономически и правен анализ, подписаният на 6 октомври 2026 година контракт от Агенция „Пътна инфраструктура“ е на обща стойност 107 889 340,04 евро с ДДС, което формира най-високата цена за километър магистрала в историята на страната и съдържа индикации за заобикаляне на конкуренцията.
По-скъпо и от трасето Велико Търново – Бяла
Проучването на организацията върху Договор № С268811 / РД-37-79 за Лот 3.1 (в участъка от километър 373+300 до километър 376+000) показва, че единичната цена достига средно 39,96 милиона евро на километър с включен данък. От института посочват, че ако в сметката се отчете реално само новото ляво платно с дължина 2,57 километра, сумата скача до 42 милиона евро за всеки километър.
Експертите правят пряка съпоставка с всички публично обявени инфраструктурни обекти в страната през последните три години. Според данните в становището, дори прогнозната стойност за най-сложната и тежка строителна позиция от магистралата между Велико Търново и Бяла, която включва изграждане на множество тунели и виадукти, е била по-ниска — 38,64 милиона евро на километър с ДДС. За сравнение, договорените през 2023 година цени за преминаването през Кресненското дефиле (Лот 3.2.1 и Лот 3.2.2 на същата магистрала) варират между 23,28 милиона и 28,08 милиона евро за километър. По изчисления на организацията отсечката край Симитли надвишава с над 30 до 40% дори най-тежките планирани планински трасета в България.
Договаряне без обявление и добавен резерв
В документа, адресиран също до Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до пътната агенция, се описва механизмът, по който е избрана фирмата изпълнител. Според анализа на експертите обществената поръчка е възложена чрез пряко договаряне без предварително обявление по Закона за обществените поръчки (член 79, алинея 1, точка 3, буква „б“) само с един поканен участник — обединението ДЗЗД „АМ Струма 3.1“.
От Института за пътна безопасност твърдят, че прогнозната стойност от 108,11 милиона евро с ДДС е била определена от пътната агенция като средноаритметично число от 13 оферти, подадени по време на предварителни пазарни консултации под номер 527957. В тези първоначални оферти обаче не е фигурирало перо за непредвидени средства. Впоследствие в окончателния договор пътната агенция добавя 10% за „Допълнителни разходи“, които възлизат на 9 637 967,47 евро с ДДС над чистата строителна стойност. По този начин крайната цена от 107,89 милиона евро спира на 99,80% точно под предварително определения финансов таван. В сигнала си експертите определят това действие като „класически механизъм за напасване на офертата отгоре надолу“.
Пренебрегнато становище и искане за международен одит
Организацията обръща внимание и на аргумента на Агенция „Пътна инфраструктура“, че при поръчката е била налице „липса на конкуренция по технически причини“. Според авторите на сигнала това твърдение се опровергава от самия факт, че месеци по-рано 13 различни строителни компании са подали оферти за абсолютно същия обхват от 142 строителни позиции.
В становището се посочва още, че пътната агенция сама е възложила изготвянето на идейното решение на конкретния изпълнител през 2024 година, а след това е използвала авторските му права като аргумент, че друг строител не може да изпълни обекта. Експертите квалифицират това като пряко нарушение на член 79, алинея 2 от Закона за обществените поръчки, който забранява на самия възложител да създава условия за ограничаване на конкуренцията. Според изнесените данни на 14 септември 2026 година Агенцията по обществени поръчки е издала отрицателно становище, в което изрично отбелязва липсата на независима техническа експертиза и поставя под съмнение основанието за пряко договаряне, но въпреки това договорът е подписан на 6 октомври.
От Института за пътна безопасност настояват за незабавно спиране и преразглеждане на договора до пълното изясняване на ценообразуването, както и за назначаване на независима международна техническа експертиза, която да остойности реалните пазарни разходи за 2,7-километровото трасе. „Безопасността и модернизацията на българските пътища не могат да служат за параван за източване на публичен и европейски ресурс през непрозрачни схеми“, категорични са от екипа на организацията.
