Вчера се навършиха 43 години от една от най-паметните вечери в историята на Локомотив Пловдив – Черно-бялата епопея в Ихтиман. Ден, който остава завинаги в съзнанието на поколения локомотивци не само заради победата, а заради начина, по който тя е постигната – с характер, вяра и огромна любов към черно-бялата фланелка. това отбелязаха днес от Фенклуб Локомотив Пловдив чрез официалната си страница във Фейсбук.
Историята … 12 май 1983 година
На 12 май 1983 година Локомотив, тогава част от Южната „Б“ група, се изправя срещу фаворита ЦСКА в полуфинал за Купата на Съветската армия. В Ихтиман обаче не играят просто два отбора. Там хиляди локомотивци превръщат мача в нещо много по-голямо – в демонстрация на вярност и принадлежност. Трибуните и пистата около терена са изпълнени с черно-бели сърца, а атмосферата остава завинаги в историята на българския футбол.
Христо Бонев, Аян Садъков, Едуард Ераносян и техните съотборници създават една от най-славните страници на клуба, побеждавайки с 3:2. Два гола на Едуард Ераносян и един на Христо Сотиров изпращат Локомотив на финал и оставят след себе си спомен, който десетилетия по-късно продължава да живее във всеки истински локомотивец.
Тогава нямаше социални мрежи, нямаше преки телевизионни предавания и мигновени новини. Имаше само една огромна черно-бяла общност, която чакаше вестта от Ихтиман. А когато тя достига до Пловдив, „Лаута“ посреща своите герои така, както само локомотивци умеят.
Не е случайно, че дълги години след това черно-бялата публика посреща ЦСКА с песента „Помните ли Ихтиман“. Защото този мач не е просто спомен от миналото. Той е символ на локомотивския дух – дух, който не се измерва с бюджети, класирания или прогнози, а с вярност, характер и любов към клуба.
43 години по-късно, съдбата отново изправя Локомотив срещу ЦСКА
Днес, 43 години по-късно, съдбата отново изправя Локомотив срещу ЦСКА във финал. И точно затова споменът за Ихтиман е по-жив от всякога. Защото историята на Локомотив винаги е била писана от хората по трибуните и от онези, които никога не спират да вярват.
Нека отново бъдем заедно! Нека отново черно-белият глас се чуе силно. Защото Локомотив е повече от футболен клуб. Локомотив е съдба!
