На 6 януари православните християни отбелязват Богоявление, известно още като Йордановден – един от най-големите и почитани български празници. Според християнската традиция на този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан, а Светият дух се явява като гълъб.
Богоявление се смята и за последния ден от периода на т.нар. „мръсни дни“, с което символично се поставя край на злото и нечистото. Празникът е тясно свързан с водата, която в народните вярвания има пречистваща, целебна и животворяща сила.
Особено внимание се отдава на нощта срещу празника – Водици или Водокръщи, чиито корени водят още от езическите времена. Според поверието това е време с изключително силен магичен заряд, когато изречените желания могат да се сбъднат.
По традиция вечерта на 5 януари хората наливат вода в съд, който се изнася под открито небе – на двор, балкон или перваз. Водата се оставя да „престои“ няколко часа, а малко преди полунощ се изрича желанието, придружено от старото наричане: „Реченото ми да бъде сторено“. След това съдът се покрива с чиста бяла кърпа.
На сутринта на 6 януари с тази вода се мият очите, отпива се от нея, поливат се цветя или се пръска домът. Според народната вяра това е наречена вода, която носи благословията на празника и силата на изреченото желание, затова е важно към нея да се подхожда с благодарност и уважение.
