Вчера Общинският съвет в Благоевград прие промени в наредбата за престой и паркиране, според които автомобилите на хора с трайни увреждания, ще могат да спират единствено на обозначените инвалидни места и то за срок до три часа. Дсега тези автомобили имаха право на неограничено паркиране в синята зона.
Предложението бе подкрепено от 27общински съветници, но решението предизвика сериозно обществено недоволство. Представители на организации на хора с увреждания и граждани посочиха, че подобно ограничение лишава най-уязвимите от реален достъп до градската среда и противоречи на международните стандарти.
Особено възмущение буди фактът, че електромобилите, които са технически и екологичен избор, получават същото право- три часа безплатно паркиране. Сравнението е абсурдно. Докато електромобилът е въпрос на комфорт, икономия или екологично убеждение, автомобилът на човек с увреждане е въпрос на жизнена необходимост. Хора, които трудно се придвижват дори на няколко метра, сега ще бъдат принудени да се съобразяват с часовник, вместо със собствените си нужди.
Решението бе определено като крайно несправедливо и дискриминационно. Ограниченията не само нарушават принципа на равен достъп, но и са в разрез с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която България е страна.
Конвенцията изисква премахване на бариери, а решението въвежда нова- лимит от 3 часа.Вместо да улеснява придвижването, общинската мярка го ограничава. Хората с увреждания често имат нужда от повече време за лечение, административни услуги или социални дейности. Приравняването на инвалиден автомобил с електромобил е недопустимо -едното е еклогична политика, другото жизнена необходимост.
Вместо облекчения, хората с увреждания получават нови бариери : реалност, която влиза в остър конфликт с духа на Конвенцията и със заявките за социална интеграция.
