Веселин Стаменов е роден в град Гоце Делчев. Познат е на местната общественост като писател и журналист, издател и медиен мениджър на групата медии „Топ Преса“. Потърсихме Веселин Стаменов в качеството си на приятел и партньор на простреляния вчера журналист Борис Анзов. Група журналисти от Русия, България, Канада и Китай попаднаха под артилерийски обстрел в Сирия, недалеч от град Кенсаба в провинция Латакия. Сред тях е бил журналистът от изданието „Топ преса“.
– Господин Стаменов, какво знаете Вие за инцидента с вашия кореспондент в Сирия Борис Анзов? Свърза ли се с вас след като бе ранен и какво разказа? Как е в момента?
– С Борко Анзов се чуваме или си пишем всеки ден, защото работим заедно от четири години и половина. Ето защо аз бях един от първите, на които той се обади, при това не с цел да прави сензации, ами с молба да предупредя семейството му, роднините, защото беше притеснен от това как медиите ще интерпретират случилото се с него. Честно да си призная, това стана, след като новината за инцидента излезе. С баща му се бе свързала една колежа, която ми казала: „Синът ви твърди, че е прострелян, вие как ще коментирате…?“ Човекът се бе сринал на мига и дори не помни какво е говорил пред нея. За щастие всичко се размина, баща му веднага ми позвъни и го успокоих. След това отново се свързах с Борето, който ми обясни, че руски войник му е спасил живота и че в момента се намира във военна капсула и животът му е вън от опасност. Това, което мога да ви кажа още е, че познавам Борис Анзов от дете, съседи сме и дори роднини, той е един от най-смелите хора, които познавам. Никой не може да го спре, щом вярва в кауза и щом си постави цели. В никакъв случай не мога да предположа дори, че се е уплашил, като изключим първоначалния шок. Дори ден по-късно пред медиите той заяви, че продължава да работи и да отразява фактите от горещите точки по света. Така, че убеден съм, че той е добре и лошото е назад.
– От колко време той е в Сирия?
– Журналистите, които отразяват войната в Сирия имат специален статут. Толкова години работя с Борис Анзов и той от години праща горещи видеа и снимки от войната за „Топ Преса“ като международен кореспондент, но никога не е споделял как пътува за Сирия. Сам ми е казвал, че нито може да съобщи, когато ще лети, нито кога се прибира. Ние разбираме, че е в Сирия в момента, в който той се обади от там и ни прати снимки или видео. Пред вас ще споделя нещо, което другите медии пропуснаха да съобщят – това е, че Борис Анзов от години праща видеа и материали не само от горещата точка – Сирия, ами и от Ингушетия, Дагестан, Чечня… Той е човекът, отразил най-чисто игрите в Сочи за България на пук на западната негативна пропаганда. Болно ми е, че по този начин той трябваше да бъде забелязан в България, защото той от години работи като международен журналист, а някои наши медии дори му се подиграваха, искайки да си плаща, за да му публикуват материалите. Нека това се знае. Хората да съдят.
– Разкажете ни повече за Анзов, научихме че той е ваш приятел от детинство? От кога се занимава с журналистика?
– Да, родните ни къщи са една до друга в един от крайните квартали на град Гоце Делчев. Роден е в едно истинско обикновено православно семейство, учеше в родния ни град до седми клас. Както казах, той е един смел човек и такъв беше и като дете. Изключително възпитан, природно интелигентен, добро момче… Спомням си, когато след седми клас той и семейството му заминаха за Русия. Отворила се беше такава възможност за баща му, защото в България тогава наистина годините бяха гладни. Сам признава, че времената бяха такива, че се хранехме само с хляб, картофи и лук, но никой от нас никога не се предаде. Борето получи едно солидно образование в Русия, никъде не се споменава, че е завършил московския университет „ Дружба между народите“, работил е в българското посолство в Москва. Борис е истински успял човек, защото без приятели в Русия, без корени, успя да направи успешна кариера. И забележете, той сам е казвал, че е имал много възможности за развитие, много предложения от бизнес компании, дори са му предлагали сериозна работа в българската дипломация. Той обаче избра журналистиката, защото винаги е казвал – това е моите призвание.
– Какви качества трябва да притежава един журналист, за да замине и да отразява от ядрото на конфликтна зона?
– Ще изкажа личното си мнение. Ако ни съберат всички от местните медии, например в югозападна България, и насила ни пратят там, защото доброволно май няма да стане, ще напълним гащите на мига. Редно е да си го признаем. Това, което прави Борис, пак е журналистическа работа, но с друг статут и друго мислене. Журналистът в Сирия не е журналист, а войник, казвал ми е той. Там се живее по-сурово от войниците и трябва да съчетаваш трудностите с работата. Има дни, в които няма храна, има дни, в които няма вода… Ставаш сутринта и не знаеш до вечерта какво ще се случи и ще оцелееш ли изобщо… Не си мислете, че преувеличавам, само този, който не е „горял“ в огъня на войната, само той не знае какво е. Вие сами си направете сега сметката, какви качества трябва да притежава един журналист, за да замине и да отразява от ядрото на конфликтна зона…
