27- годишният Георги Кехайов е от град Добринище. През 2009 година печели риалити шоуто Сървайвър- Филипините. Преди около 10 месеца тръгва на околосветско пътешествие единствено с колелото си. В момента е отдаден изцяло на своите мечти. Ето какви емоции и приключения сподели той с нас.
Как решихте да започнете околосветско пътешествие с колело?
Интересен въпрос. Когато бях ученик все гледах глобуса, континентите. Исках един ден да стъпя на всяка точка от Земята. Все го отлагах, поради заблуди и незнание. Ето, че се реших, захвърлих всичко, продадох материалните неща, които ме спираха- колата, апартамента и други нежелани предмети. Купих си колело и се доверих на хора, които са пътували по този начин. Но не прецених какво взимам- най- евтиното, с неподходящи гуми, рамка… Всичко се чупеше по пътя. Когато стигнах до Непал разбрах, че това не е моят начин на придвижване и го продадох. С парите си купих екипировка и продължих пътя пеш, с автобуси… както дойде.
Кои места посетихте и какви трудности срещнахте?
Посетих много места, на които хората си мечтаят да присъстват. Съветвам всички ако искат да направят нещо, да не отлагат, да бъдат решителни. Срещам много хора по пътя, разказвам им как минава времето ми, те са възхитени и мечтаят за същото. Нека си мечтаят, но така денят няма да настъпи. Нищо няма да стане, ако стоиш и чакаш. Времето си лети!
С колело бях от Турция до Близкия изток, с кораб до Индия. В Непал продадох колелото.
Трудности има, но по- трудно е да бездействаш и да мечтаеш да ти се случи нещо интересно. Като си на чужди земи си мишена. За хората си милионер, понеже си на път. Единственото нещо, което искат от теб е пари. Мили и любезни са, ако имат полза. Ако доларът не отива при тях, не се интересуват от теб. Общо взето закона властва навсякъде. Имаш ли- цар си, нямаш ли- никой си. Има много малко изключения, в които хората бяха добри и безкористни.
Кое място от света най- много Ви хареса?
Най- много харесах престоя си във Филипините. Бях очарован от островите още от приключението Сървайвър. Второто ми връщане там промени живота ми. Срещнах момиче, живях в нейната провинция на село, сред прекрасни хора. По- късно тя ме придружи за два месеца в Азия. Всичко беше невероятно. Не като в „Титаник“, беше истинско. И там имах трудности. Има хора, които се опитват да те измамят, места, които не бива да се посещават поради опасност от тероризъм. Общо взето е добро място, хората са добри, леко наивни, боготворят всичко американско. Ако си бял, значи си американец. Филипините остават в моето сърце.
Какво най- много Ви впечатли от различните култури по света?
Нищо не ме впечатли кой знае колко. Разбрах едно- човешката природа си прилича, където и да си. Има съответствия, различни обичаи и вярвания, но с всеобщ корен. Ако бях по-малък щеше да съм по- очарован и всичко щеше да ми изглежда по- магическо. Пренаселено е навсякъде. Хората всячески бягат най- вече от реалността в търсене на евтини удоволствия- дрога, red-light district… общо взето към гибелта си.
Какви са плановете Ви? Кои места ще посетите и колко време остава до края на пътуването?
Нямам представа колко време остава понеже не съм от хората, които си правят планове. В момента съм в Северна Америка. Ще продължа към Централна и Южна Америка, пък от там насетне каквото стане. Научих, че не бива да си правиш сметка, ако не познаваш кръчмаря. Всичко може да се случи до края на пътуването, затова не търся публични изяви и спонсори. Издържам се сам, не търся подкрепа или одобрение от никого. Има още много други пътуващи по света, с блогове. Все едно се молят някой да им плати, за да продължат пътуването си. За мен това е нелепо. Имаш пари- пътуваш, нямаш- кротуваш.
Един ден може би ще се върна в Добринище и хората ще кажат: „Ето, свършиха му парите и се върна.“ Това ще бъде тяхната компенсация за страха им. Не са успели да изпълнят така наречените мечти и са се поддали други да властват над тях. Така е по целия свят, но както се казва- плати цената. Ако ли не- си оставаш на студено, не си допуснат в клуба, понеже си неплатежоспособен.
„Успех в живота!“
