На 30 юни Православната църква почита Събора на Светите дванадесет апостоли – учениците и най-близките следовници на Иисус Христос, призвани да разпространяват Неговото учение сред народите. Празникът се чества непосредствено след деня на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, като израз на почит към апостолския събор в неговата пълнота.
Денят е и имен ден за всички, носещи имената Апостол и Апостолка.
Исторически сведения сочат, че честването на Събора на апостолите води началото си от IV век, когато св. цар Константин Велики изгражда в Константинопол (Цариград) храм, посветен на всички дванадесет апостоли. С този акт той засвидетелства почит не само към отделните светии, но и към тяхното общо дело.
Православната традиция отдава еднаква чест на всички дванадесет апостоли, независимо че Църквата почита и отделни дни, посветени на всеки от тях. Според Свещеното Писание, те са наречени „приятели Божии“ (Йоан 15:14) и са предназначени да седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте израилеви колена (Матей 19:28).
Съборът на светите апостоли напомня за мисионерската им дейност, за саможертвата им в името на вярата и за духовната основа, която те полагат за изграждането на Христовата църква.
