На 24 юни православната и народната традиция се преплитат в един от най-пъстрите и мистични празници – Еньовден, който съвпада с рождението на св. Йоан Кръстител. Познат още като Яневден, Иван Купала или Иван Брунлю, денят е наситен със символика, древни обичаи и вярвания, които се предават през поколенията.
Празникът почитат не само християните, но и носещите имената Яна, Яни, Янко, Янчо, Енчо, както и Биляна, Деница, Дея, Денислав, Ивета.
Според народното поверие, билките, набрани около Еньовден, имат най-голяма лечебна сила. Те се събират рано сутрин, докато още има роса, и се пазят през цялата година като лек срещу болести и лош късмет.
Празничните ритуали се извършват край реки и извори, където се поставя т.нар. „Купалско дърво“ – украсено с цветя и ленти. Възрастни и млади се събират около него, пеят, танцуват и се веселят.
Особено място в обредността заемат момичешките гадания – чрез венци, вода и огън. Вечерта девойките плитат венци с ароматни билки, вмъкват в тях свещ и ги пускат по течението. Докато венците се носят от водата, те ги следват, пеейки песни за любов и съдба.
Големият огън е неизменна част от празника. Хората го прескачат за пречистване, често по двойки – символ на вярност и вечна любов. Вярвало се е, че ако влюбените не се разделят при скока, ще бъдат заедно завинаги. Огънят също така е служел и за прогонване на зли сили, а традицията повелява, че жена, която избягва огъня, може да е вещица.
Еньовден съчетава езически и християнски традиции, лековита сила и вяра в любовта – един празник, който и днес ни напомня за магията на природата и човешката душа.
