Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) тихомълком ще плати 45 162 007 лв. по 13 загубени дела. Това посочиха от ведомството в отговор на въпроси на Mediapool. Оттам обаче отказват да посочат какви точно са делата, кои са дружествата, които са ги спечелили и по колко ще получи всяко от тях.
За десетките милиони, които държавата ще плаща за загубените дела, се разбра от решение на Министерски съвет, взето на 30 април. В него единствено се казваше, че МС приема постановление за допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 година. Уточнява се, че средствата са 45 162 007 лв. „и ще се използват за обезпечаване на дължими плащания по присъдени вземания по съдебен път„.
13 дела
След запитване на Mediapool стана ясно, че става въпрос за общо 13 дела, които са изгубени от Българската агенция за безопасност на храните.
„Сумата се отнася за плащания по тринадесет влезли в законна сила съдебни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листа“, заявиха от БАБХ. Но отказаха информация кои фирми ще получат плащанията от държавата, тъй като те не са дали съгласие.
„В получените в БАБХ изпълнителни листа се включват суми за погасяване на задължения за главници, лихви и съдебни разноски, присъдени в резултат на съдебните производства, като по-конкретна информация не може да бъде предоставена, доколкото няма съгласието на кредиторите, чиито финансови интереси също се засягат.“, посочиха от БАБХ пред Mediapool.
Тайна е дори и предметът на делата
Изненадващо, дори и предметът на делата се оказва тайна.
„Предметът на съдебните дела е разнообразен, предвид многообразието от функции, които са възложени за изпълнение и контрол от страна на БАБХ, и включва както административни спорове, така и гражданско-правни„, казаха от институцията.
В отговорите до Mediapool се уточнява, че делата, за които са предвидени парите,„се характеризират с фактическа и правна сложност, като тяхната продължителност варира в широк времеви диапазон, в зависимост от спецификата на всяко конкретно дело. Всяко едно от делата е преминало през съответния инстанционен контрол – включително първоинстанционно разглеждане, обжалване пред горестояща съдебна инстанция, както и извършване на допълнителни процесуални действия. В този смисъл, разглежданите производства са се развивали в различни времеви рамки, като в преобладаващата си част са били с продължителност повече от 5 години, считано от датата на тяхното образуване до постановяване на окончателен съдебен акт“.
Източник: MEDIAPOOL
