Тодоровден се празнува в съботата след Сирни Заговезни
В съботата след Сирни Заговезни празнуваме Тодоровден. Тази година т.нар. подвижен християнски празник се пада на 8 март. Почитането на Св. Тодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак.
Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното”. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и мъжът, и свекървата и се слага обща трапеза.
На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
