Как ли би се почувствал Апостола сега, ако види как държавата, за която е дал живота си, подарява безвъзмездно 840 дка българска земя на турската фирма „Шишеджам“. А за благодарност турският холдинг експлоатира 1800 българи всеки ден, принуждавайки ги да работят при 40-градусови температури за мизерни заплати. Продажното ни правителство даже прокара съпътстваща инфраструктура за 13.5 млн.лв. – пътища, канализация, електроенергия, че дори и жп-то постави рекорд по бързо и безвъзмездно удължаване на линия, за да процъфтява турският експлоататор. А той толкова се е самозабравил, че в завода инструкциите и документацията се дават на работниците на турски език…
Не, не става дума само за едно предприятие, същото се случва и в едно българско министерство – това на земеделието и горите, в което вече шест години коли и беси незаконната етническа партия ДПС. Така фирми от обръчите на ДПС печелят 1000 процента, а държавата остава без „белите си дробове“. Милиони бяха откраднати от Държавния резерв и потънаха във фирми на ДПС, милиони бяха раздадени на „свои хора“ покрай бедствията, сполетели страната ни, милиони изтекоха и продължават да текат към приближените на Доган от европейските фондове, докато българите умират от глад. Ето дотам докараха продажниците ни България, която Левски искаше да бъде „чиста и свята република“.
Турското господство толкова се е разраснало, че в малките градове и селища не можеш да заемеш какъвто и да е пост в регионалните служби, без да си активист на протурската партия ДПС. Ако беше жив Левски, нямаше да понесе това. Той беше казал, че „днешният век е век на свободата и равноправието между всички народи“. Става дума за друг век, братя българи, за други хора и друго време. А сега? Равноправие ли? Нима българите днес са равноправни в собствената си държава, ръководена от онзи „един български закон“, за който мечтаеше Апостола? Днес да си българин в Кърджалийско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Силистренско и Добричко е опасно за работата, за здравето, за живота ти. Трябва ли българите в собствената си държава да учат езика на бившите си поробители, за да си купят хляб, понеже иначе няма да им дадат? Щеше ли Левски да протегне ръка за „екмек“, как мислите? И да сведе поглед, когато го нарекат „мръсен гяурин“? Нямаше.
А какво би казал, ако види стотиците обезбългарени села в насила турцизираните краища на България? Този процес започна в началото на 90-те години с училищните стачки, организирани от ДПС. Учениците, в това число и първолаци, отказваха да влязат в класните стаи, защото там не се преподава на турски. Натискът беше страшен, напускаха българите учители, напускаха българчетата ученици. Започна преселението – като по време на робството – хората бягаха – по-далеч от натиска, от принудителната безработица, от ежедневните унижения. Какво би казал днес Апостола, спрял сред турско село, в което векове наред са живели българи, а вече няма нито един?
Задгранични отрицатели на българската история неотдавна дръзнаха да осквернят с лъженауката си дори костите на мъчениците, положени в Баташката църква. Една „българка“ и нейните германски спонсори и покровители отрекоха дори тази неприкосновена до днес частица от родната история. Направиха го с мълчаливото съгласие на продажните ни оглупели от алчност управници. И ако не бяха скочили срещу тях патриотите, каквито за щастие все още има в изстрадалата ни земя, тази грозна провокация щеше да успее. В целта си да подкопае националното ни самосъзнание, да ни превърне в нация от безродници и предатели.
Мисля, че много истина е казал един ученик от Благоевград преди дни, когато той бил вдигнат да каже наизуст стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски”.Той знаел стихотворението, но като бил вдигнат да бъде изпитан, категорично отказал да го каже. На въпроса на учителката защо, младежът съвсем спокойно отговорил: „Няма да го кажа, тъй като ме е срам да рецитирам нещо толкова велико с оглед на факта в каква държава живеем. Ако Васил Левски беше жив днес, той сам щеше да се обеси”, троснато отговорил единадесетокласникът.
Друг вегов съученик подкрепил младежа, защото мисли по същият начин: „Госпожо, защо ни карате да учим такива неща? Васил Левски е голям българин, неговото дело е велико, но то е несъвместимо с живота, който живеем. Можем да рецитираме всичко за него, ако жертвата му си струваше”.
Учителката била шокирана пишат медиите, но от какво? Нима децата не са прави? Нима вие не осъзнавате, че делото на Апостола го обезличиха всички ония, които днес управляват страната ви?
Понякога истината боли, но е по-добра от всяка красива лъжа!
