Жълтото в медиите вече не актуално. Опикаването на опонента повече не върви. Предварително се извинявам за езика, който ще използвам, но не намерих по-точно определение от това, че сега на мода e да осереш мишената. Иде реч за журналистиката с клозетните методи, ако вие е минала през главата и таз опасност случайно. За това е кафява на цвят новата гостенка в българските медии.
Защото никой вече не цени правото на другия да мисли различно.
За малко словесният дуел през последните дни между Недялко Недялков и Петьо Блъсков да надмине друг знаменит двубой от прези години от ефира на Канал 3, в който двете журналистически „икони“ с псевдоними „Алберт“ и „Димитър“ се обиждаха 2 часа на „ченге“ и „просяк“. Жалкото е, че флагманите на журналистиката намират тази разюзданост и това словоблудство за критерии на свободата на словото. За съжаление на младото поколение напоследък титани и ветерани в родната журналистика освен слюнки и плюнки не хвърлят нищо друго по публиката.
Недялков и Блъсков започнаха война и се заобиждаха на Пеевски, кой по-малко бил на него, кой получавал флашки и кой имейли.
Издателите на в. „Труд“ и на жълтия сайт ПИК, пред който обикновено говори депутата от ДПС Делян Пеевски влязоха в престрелка през медиите си. В редакционен коментар Блъсков обвини Недялков в „мръсни лъжи“, след като по-рано същия ден издателят на ПИК постави под общ знаменател вестниците „Труд“, „24 часа“ и „Стандарт“, наричайки ги медии на Пеевски и обясни, че са във фактически фалит. Малко след коментара на Блъсков, ПИК излезе със заглавие в характерния за изданието стил: „Блъсков, що се правиш на треснат за Пеевски? Кой ти праща флашките със статиите на Калоян Стоев? С чии пари купи „Труд“?“.
„Нямаше да обърна внимание на думите на Недялков, ако не бяха произнесени пред млади хора, очакващи чистота и честност в нашата и тяхна бъдеща професия – журналистиката.
По тази причина съм длъжен да кажа, че твърденията на Недялков са нищо повече от мръсни лъжи. Вестник „Труд“ е моя семейна собственост, няма неплатени данъци, марката не е заложена в Агенцията по приходите и не е в състояние на фалит“, не закъсня с реакцията си издателят на „Труд“.
„Защо, бе Блъсков, те е срам от Пеевски? Защо панически се мъчиш да се отречеш от него? „Труд“ бил твоя „семейна собственост“…“, подължи тирадата Недялков.
Те нека се обиждат и мсичките си мръсни ризи да покажат, но да спрат да се мерят кой е по-чист от другия. То чисти в тази ситуация няма и ние всички много добре го знаем, в една държава живеем, пък и не сме толкова глупави колкото си мислите и двамата. Театър в който играете вие е същия, маските също са ни познати, така че не се опитвайте да заблудите хората, те отдавна не ви вярват и на двамата.
Един съвет към „звездните журналисти“. Бъдете по-толерантни към чуждото мнение и към младите хора. Едно време комунизмът ви отне това-онова, но и ви нахрани предостатъчно, после и демокрацията ви донесе това онова, Пеевски също май беше доста благосклонен към вас. Така, че спрете се малко, влезте в някаква нормалност, ако ви е възможно и не ни натоварвайте с вашите боклуци и помия. А днес вместо да се обиждате на Пеевски, дружно благодарете на човека за това, което е направил за вас, не е хубаво да се забравя кой е помагал в „трудни“ моменти.
Жалко е, че вместо да остарявате като кули, както обещавахте, одъртявате като мърморещи злобни старчета. Омразата ви личи от 100 километра. Никой не е спечелил като върви с омраза, срещу хората и срещу новото , дори и по чисто физиологични причини. Но тъкмо вие правите разликата в журналистиката. Едни я правят жълта, други просто безцветна /за съжаление!/, а вашата е предимно кафява.
Мариета Димитрова
