Към 7.09.2021 г. семействата в Република България са 1 865 132, от
които 1 361 711 (73.0%) живеят в градовете, а 503 421 (27.0%) – в селата. Това сочат данни
на националната статистика.
Преброяването на населението и жилищния фонд е единственият източник за получаване
на изчерпателна информация за броя и структурата на семействата в страната.
До средата на миналия век семействата са отъждествявани с домакинствата и не са
наблюдавани отделно. Промени в начина на изучаване на семействата настъпват от 1965 г.,
когато те се обособяват като отделна единица за наблюдение в програмата на
преброяванията.
През периода 1965 – 1985 г. броят на семействата в страната се увеличава с 289 807
(12.0%), а на лицата, живеещи в тях – с 658 843 (9.1%).
При следващите преброявания броят на семействата намалява общо с 834 823 и на лицата
в тях – с 2 967 726. Най-голямо намаление в броя на семействата е регистрирано между
последните две преброявания. Към 7.09.2021 г. семействата в България са с 258 092
(12.2%) по-малко в сравнение с 2011 година.
За целия период, през който се изучават семействата у нас, средният размер на
семействата слабо намалява – от 3.0 лица през 1965 г. на 2.7 лица през 2021 година.
Започналото в средата на миналия век намаление на населението в селата за сметка на
населението в градовете оказва влияние върху структурата на семействата по
местоживеене (град/село). При последното преброяване се установи, че делът на
семействата в селата е 27.0%, при 56.2% през 1965 година.
Известни различия има в динамиката на броя на семействата по области. Те се дължат на
специфичните особености на отделните области, свързани предимно с интензитета на
процесите на раждаемост и смъртност, с различното икономическо развитие, както и с
размера и направлението на миграционните потоци – вътрешни и външни. През периода
2011 – 2021 г. броят на семействата намалява във всички области, като най-чувствително е
намалението в областите Видин (22.1%), Добрич (21.5%), Ямбол (19.9%) и Смолян (19.5%).
От 1965 г. до днес при всички преброявания се наблюдава нуклеарното семейство,
включващо две и повече лица, които са свързани помежду си с определена степен на
родство както по кръвна линия, така и в резултат на брак/съжителство без брак или
осиновяване. За разлика от биологичното семейство, обхващащо цялото потомство на
съпрузите, към нуклеарното семейство се отнасят само деца, които нямат свое семейство и
които живеят заедно с родителите си независимо от възрастта им.
Семействата са три основни вида: семейство от двама съпрузи/партньори (в юридически
брак или съжителство без брак) без деца; семейство от двама съпрузи/партньори с деца и
семейство от един родител с деца.
Към 7.09.2021 г. най-голям е броят на семействата, съставени от двама съпрузи/партньори с
деца – 767 627. Семействата от двама съпрузи/партньори без деца са 688 760, а
семействата, съставени от един родител с деца – 408 745.
В периода 1985 – 2021 г. значително намаляват пълните нуклеарни семейства (двама
съпрузи/партньори с деца). Относителният им дял от 54.7% през 1985 г. намалява на 50.8%
през 2001 г. и достига 41.2% през 2021 година. За същия период делът на семействата,
съставени от двама съпрузи/партньори без деца, остава почти непроменен.
В много от европейските страни е широко разпространена формата на съжителство между
двама души на семейни начала без юридически оформен брак. В България този вид
съжителство придобива разпространение през последните 30 – 35 години. Между
последните две преброявания броят на тези семейства се увеличава с 34 698 и през 2021 г.
в съжителство без брак живеят 324 591 (17.4%) от всички семейства в страната.
Семейните двойки с деца, живеещи в съжителство без брак са 27.3% от всички семейни
двойки с деца в страната. В градовете относителният дял на тези семейства е 26.0%, а в
селата – 31.2%.
Делът на семействата, образувани от един родител с деца, нараства от 12.2% през 2001 г.
на 14.7% през 2011 г. и достига 21.9% от всички семейства в страната през 2021 година.
Майките с деца са 74.4% от всички семейства от един родител с деца, а в 25.6% от
семействата бащата сам отглежда децата си.
С най-голям относителен дял на семействата от един родител с деца е област София
(столица) – 25.5% от всички семейства в областта. Най-малък е делът на семействата,
съставени от един родител с деца, в областите Смолян (15.2%) и Кърджали (17.0%).
При анализиране на семействата от един родител с деца според юридическото семейно
положение на родителя се установява, че през периода 1985 – 2021 г. непрекъснато се
увеличава броят на неженените родители (самотни майки и бащи) – от 4 762 през 1985 г. на
92 247 през 2021 г., или нарастване с 20.3 процентни пункта. Семействата на овдовелите
родители с деца също се увеличават и през 2021 г. те са 40.2% от всички непълни
нуклеарни семейства.
Броят на семействата, съставени от един родител, който юридически се води в брак, но
фактически сам отглежда децата си, се увеличава почти през целия период 1985 – 2021
година. Между последните две преброявания тези семейства нарастват с 8 049 броя и към
7.09.2021 г. относителният им дял от всички непълни нуклеарни семейства е 13.4%.
През периода 2011 – 2021 г. намалява броят на семействата, съставени от разведени
родители с деца. Техният относителен дял към 7.09.2021 г. е 23.9% от всички семейства,
съставени от един родител с деца.
Измененията в броя и вида на семействата са съпроводени с промени в структурата им по
брой на членовете. През периода 1965 – 2021 г. преобладават двучленните семейства.
Техният брой и относителен дял до 2011 г., когато достига 1 053 471 (54.8%). Между
последните две преброявания двучленните семейства намаляват до 1 002 858 (53.8%) през
2021 година. Броят и относителният дял на тричленните семейства варира между
преброяванията и през 2021 г. тричленни са 532 743 (28.6%) от всички семейства в
страната.
Към 07.09.2021 г. четиричленни са 291 185, или 15.6% от всички семейства. За периода
1965 – 2021 г. относителният им дял намалява с 8.8 процентни пункта.
Многочленни, съставени от пет и повече лица, са 38 346 (2.1%) от семействата в страната.
През разглеждания период броят им намалява повече от четири пъти.
Брой на децата в семействата
Към 7.09.2021 г. са преброени 1 176 372 семейства с деца. Броят на семействата с едно
дете е 766 751 или 65.2% от всички семейства с деца. Абсолютно и относително намалява
броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859
семейства, или 4.1% от всички семейства с деца.
Без деца са 688 760 (36.9%) от семействата в страната (34.8% в градовете и 42.6% в
селата).
Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в
България е утвърден еднодетният модел.
В регионален аспект се наблюдават известни различия по показателя „брой на децата в
семейството“. С най-голям дял на семействата с три и повече деца са областите Сливен
(5.7%), Ямбол (3.7%) и Враца (3.6%), а с най-малък – Смолян (1.2%) и Кюстендил (1.7%).
С най-голям относителен дял на семействата без деца са областите Смолян (45.0%), Видин
(44.1%) и Силистра (43.6%), а с най-малък – областите София (столица) (31.7%), София и
Варна (по 35.0%), и Благоевград (35.1%).
Семейства с деца под 18 години
Семействата с деца под 18 години са 658 061, или 55.9% от всички семейства с деца в
страната. В градовете живеят 507 850 (77.2%) от семействата с деца под 18 години, а в
селата – 150 211 (22.8%).
Същевременно в 518 311 семейства с деца няма деца под 18 години (44.1% от всички
семейства с деца в страната).
Анализът на семействата с деца по области показва, че най-голям е относителният дял на
семействата, в които има деца под 18 години, в областите София (столица) (60.7%), Варна
(60.5%) и Бургас (60.2% от всички семейства с деца в областта), а най-малък – в област
Видин (48.9%) и Кюстендил (48.8%)./БГНЕС
