Говори Кремъл: хомофобията като геополитика

„Западът ни налага хомосексуалност и педофилия”;

„Членството в Европейския съюз (ЕС) означава приемане на еднополовите бракове”;

„Европейските ценности противоречат на традиционния морал“.

Тези послания се разпространяват агресивно от кремълската пропаганда през последните години, особено след 2013 г. И това не е случайно – те са част от продължителна и последователна пропагандна стратегия на Кремъл за износ на „хомофобски национализъм“, по сполучливото определение на журналиста Джей Лестър-Федър от изданието „БъзФийд Нюз“. Именно украинският Майдан през 2013 г. е първият задграничен тест на тази стратегия, приложена преди това срещу протестиращите в Русия и политическите опоненти на Владимир Путин през 2011 и 2012 г. Според професора от Стокхолмския университет Емил Еденборг Москва използва хомофобията като геополитическо оръжие, а в официалната руска реторика войната в Украйна се представя като едно естествено продължение на тази политика с други средства.

Еденборг описва хомофобията като част от руската „идеология на „традиционните ценности“, която изобразява правата на ЛГБТ общността като екзистенциална заплаха за нацията“. В свой анализ за „Бостън Ревю“ той припомня как през 2012 г. концепцията за „традиционните ценности“ се превръща в официална идеология на вътрешната и външната политика на правителството на Владимир Путин, който е притиснат до стената вследствие на масови протести и спадащ рейтинг.

Защитата на “традиционните ценности” като държавна политика

Концепцията за „традиционните ценности“ е утвърдена официално като политика на Руската федерация с указ на президента Владимир Путин през ноември 2022 г. През декември същата година с поправки във федералния закон за информацията е забранена ЛГБТ пропагандата. А през април 2023 г. Роскомнадзор публикува критериите, по които ще блокира “пропагандата в интернет на нетрадиционни сексуални отношения, педофилия и смяна на пола”.

Особен акцент се поставя върху патриотизма, службата на Отечеството, високите нравствени идеали, здравото семейство, православието. В реториката на Кремъл и лоялните на властта медии правата на ЛГБТИ+ общността, феминизмът и мултикултурализмът често са определяни не само като чужди на „руските ценности“, но и като категорична заплаха за нацията.

Във федералната стратегия за национална сигурност, публикувана през юли 2021 г., има поне 20 препратки към „традиционните ценности“ в рамките на 43 страници. В документа се казва: „Отделя се специално внимание на подкрепата на семейството, майчинството, бащинството и детството (…); отглеждането на децата и тяхното цялостно духовно, морално, интелектуално и физическо развитие (…); по-високи нива на раждаемост са необходими, за да нарасне руското население“.

През 2020 г. в руската конституция е добавена забрана на еднополовите бракове. В края на 2021 г. редица ЛГБТИ+ организации са добавени във федералния списък на „чуждестранните агенти“. ЛГБТИ+ организациите обаче не са единствени. Критично настроени към властта журналисти и изследователи, опозиционни политици и активисти за човешките права също са тормозени, заглушавани, арестувани и дори убивани от все по-авторитарния режим в Москва.

Според доклада на „Амнести Интернешънъл“ за 2022 г. представителите на ЛГБТИ+ общността в Русия са подложени на все по-голяма дискриминация и стигматизация. Проблемите се задълбочават още повече след началото на войната. Кремъл използва хомофобията като разграничителна линия между “праведната” Русия и “морално прогнилия” западен свят и така я използва като един от аргументите за незаконната си агресия срещу Украйна.

Митът за “невинната” Русия и “грешния” Запад

Историкът Тимъти Снайдър прави задълбочен анализ на Путиновата пропаганда. Той открива идейните ѝ корени бли­зо сто години назад във времето – в творчеството на Иван Илин, определен от Снайдър като „фашистки философ“, който е реабилити­ран от Владимир Путин. Илин развива идеята за богоизбраната, невинна и праведна Русия, жертва на декадентския, развратен и грешен Запад. Той поставя акцент върху хомосексуалността в образа на морално прогнилия Запад – мотив, активно използван в съвременната кремълска пропаганда. „(…) те (Западният свят – бел. ред.) се опитаха да разрушат нашите традиционни ценности и да ни наложат техните фалшиви ценности, които да ни унищожат (…)“, казва Путин през февруари 2022 г.

Митът за „божествената“ мисия на Русия в това да запази християнската цивилизация след завоя на Западния свят към материализма, секуларизма и индивидуализма може да бъде проследен дори преди Иван Илин. Още през 16-и век се появява концепцията за Русия като наследница на Римската и Византийската империи и последно убежище на православието („Москва като Третия Рим“), която заляга и в доктрината на панславизма.  Идеята присъства в творбите на популярни руски романисти като Фьодор Достоевски, а  руският философ Николай Бердяев “претворява идеята в забележителен синтез от марксизъм и руско православие с подчертан антизападен характер”.

Погледнато през тази призма, всич­ко идващо от Запад – в това число либералната демокрация, се приравнява към хомосексуалността и се интерпретира като упа­дъчно и деградиращо. Руският президент обича да позира пред журналисти яздейки кон, ловувайки в гората или спортувайки, понякога дори гол до кръста. По думите на Тимъти Снайдър „Путин издига мъжествеността като аргумент срещу демокрацията“.

„Гейропа“, деградация и сатанизъм

В разказа на Кремъл “хомосексуалната пропаганда” на Запада води не просто до поквара и развращение на традиционните общества, но има и съвсем конкретни и прагматични цели – да намали тяхното население и по този начин да ги отслаби и изличи.

В статия от 2012 г. бизнесменът Владимир Якунин – приближен до руския президент и последовател на идеите на Иван Илин, пише, че е неморално една „грешка на природата“ да се превръща в норма и да се позволява развитието на „социален хомосексуализъм“.  Според него пропагандата на хомосексуалните отношения е стратегия на развитите западни държави за намаляването на населението в останалия свят и превръщане на човечеството в послушно стадо, управлявано от глобалния финансов елит.

През септември 2013 г., по време на Международния дискусионен клуб „Валдай“ (руската алтернатива на Световния икономически форум в Давос) Путин подчертава, че във всички европейски държави и в Русия има демографски проблем, а „еднополовите бракове не произвеждат деца“, което кореспондира с опасенията, изразени в руската стратегия за национална сигурност.

Почти десет години по-късно конспирацията за намаляването на световното население чрез “развращаване” на децата продължава да присъства в реториката на Кремъл.

“Западното общество постави децата между воденичните камъни, рекламирайки смяната на пола, легализирайки педофилията, трафика на непълнолетни, детската порнография. Поддръжниците на геноцида няма да се ограничат до кастрация и оправдаване на насилието над деца. Имат нужда от повече човешки жертви”, пише в текст на Фонда за стратегическа култура от декември 2022 г.

В контекста на заявеното от украинците желание за сближаване с ЕС, Кремъл не пести усилия да представя европейската интеграция като „легализиране на еднополовите връзки и по този начин като разпространяване на хомосексуалността“, пише Тимъти Снайдър.

През 2013 г. най-големият руски вестник „Комсомольская правда“ излиза с твърдението, че протесите на Майдана в Киев са организирани от „националисти, антисемитисти, неонацисти и хомосексуалисти“. А според руския патриарх Кирил отказът на Донбас да приеме “ценностите” на Запада, включително “теста за лоялност” към Западния свят – “гей-парада”, е причината за кризата в Източна Украйна, започнала през 2014 г. Според патриарх Кирил става дума за нещо повече от политически интереси и процеси, а за “спасението на човека”.

Една от най-емблематичните думи в този тип пропаганда е „Гейропа“ – комбинация между “гей” и “Европа”.

През есента на 2013 г. Киев е осеян с плакати, които гласят „Асоциирането с ЕС означава еднополови бракове“, разказва в репортаж за „БъзФийд Нюз“ Джей Лестър-Федър.

Зад кампанията стои организация, наречена „Украински избор“, финансирана от Виктор Медведчук – бизнесмен, собственик на медии и бивш депутат. Смятан е за близък до Владимир Путин и дори се хвали, че руският президент е кръстник на най-малката му дъщеря. През май 2021 г. Медведчук е обвинен в държавна измяна и финансиране на тероризъм. След началото на руската инвазия в Украйна бяга от домашен арест, но малко по-късно украинските власти обявяват, че отново е задържан.

През 2013 г. хората на Медведчук организират антиевропейски протести в Киев, на които скандират „Европейските ценности са гейове, лесбийки и покваряването на малолетни“. Неговият съратник и лидер на „Украински родителски комитет“ организира акции срещу подписването на споразумението с ЕС, защото то ще доведе до разрешаване на еднополовите бракове, докато хомосексуалността стане норма, а всеки, който има друга гледна точка, ще бъде наказван. „Това се нарича хомодиктатура“, казва Скворцов.

Алексей Пушков, който през 2013 г. е председател на комисията по външна политика в руската Дума, пише в Туитър: „След освобождаването на Тимошенко (Юлия Тимошенко – бел. ред.) ЕС ще поиска от Украйна разширяване на гей-културата. И вместо паради на Победата в Киев ще се провеждат гей-паради.“

Хомофобската пропаганда често се определя като проява на “сатанистката” природа на Запада.

Още през 2010 г. кметът на Москва Юрий Лужков забранява провеждането на гей-парад в руската столица, наричайки го “сатанински акт” и определяйки хомосексуалността като “социална чума”.

В речта си пред международния дискусионен клуб „Валдай“ през септември 2013 г. Владимир Путин сравнява еднопо­ловите партньорства със сатанизма. Според Путин се прави опит „този модел да се изнася по целия свят“. „Убеден съм, че това отваря директен път към деградация и примитивизъм, които водят до дълбока демографска и морална криза“, казва руският президент.

Когато през 2022 г. Путин обявява незаконното присъединяване на четири източноукраински области, той за пореден път говори за борбата на Русия срещу Запада и ЛГБТИ+ общността, които съвкупно определя като “чист сатанизъм”.

Според пропагандата на Кремъл съществува връзка между хомосексуалността и фашизма, а Украйна е доказателство за това. През 2014 г. във Фонда за стратегическа култура е публикувана статия със заглавие “Фашизмът, хомосексуализмът и агресията като елементи на украинската политическа реалност”. “Връзката между фашизма, агресията и хомосексуализма е отдавна забелязана, и то не само от психиатрите”, пише в статията.

През 2013 г. руският телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов публикува в Туитър цитат от статия на Максим Горки от 1934 г., в която писателят използва популярна по онова време руска фраза: “Унищожете хомосексуалистите – фашизмът ще изчезне”.

Днешните руски потребители в социалните мрежи често използват израза  “гей-нацизъм”, когато се обсъжда политическата ситуация в Украйна и в западните държави.

1 of 2

 

Думи като “Гейропа”, “еврогей”, “либераст”, “толераст” и пр. са разпознаваеми в антидемократичната, и антиевропейска риторика  в България. Този пропаганден речник започва да прониква в българските медии още през 2013 г., но достига пика на своята популярност през 2018 г. в дебатите за приемането на Истанбулската конвенция.

Тогава се създава и налага думата “джендър” – негативно название на хора с нетрадиционна сексуална ориентация, както и на тези, които им симпатизират, а в по-широк смисъл – на правозащитниците, гражданското общество и поддръжниците на либералните ценности като цяло.

Чрез износа на „хомофобски национализъм“ Русия осъществява един много по-обхватен замисъл – да подрони устоите на европейските либерални демокрации, основани на принципите на зачитане на правата на човека и толерантността. Поради това европейските ценности се представят като фокусирани единствено върху правата на сексуалните малцинства, а ЕС е обвиняван в провеждане на “джендър пропаганда”.

На тази база се гради внушението, че ЕС е морално неприемлив и разрушава традиционните ценности. А в контекста на войната на Русия срещу Украйна посланията за ценностен разлом с ЕС и традиционна близост с Русия се използват за постигането на съвсем конкретни политически цели.

Из поздравление на посланика на РФ в България Елеонора Митрофанова по случай 24 май – ден, отбелязван у нас като празник на българската просвета и култура и на славянската писменост, макар според руската посланичка да е “ден на славянската писменост и култура”:

“Известно е, че вярата и езиковата среда до голяма степен определят мирогледа на човек, неговите идеи за добро и зло, правилно и погрешно. Затова ни е лесно да се разберем – в крайна сметка, ако извадим политическата обстановка и сложността на настоящия момент, руският и българският народи продължават да говорят практически на един език.”