Не е трудно да се разбере какво цели лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, когато показа пътя на избрания от ГЕРБ кмет на Пловдив, и се мотивира с провалени големи проекти. От една страна, да излъска позацапания партиен имидж, но и своя като непримирим към тези, които не се справят, от друга – да запази властта на ГЕРБ в Пловдив, втория по големина център след София.
Проблемът с Фандъкова
Този сценарий може да се повтори и в столицата – макар и не с аргумента за некадърно управление. Ако например кметицата Йорданка Фандъкова, която няма да се кандидатира за (пети път) за кмет, оглави някоя от листите на ГЕРБ в столицата за предсрочните парламентарни избори.
Според Закона за местното самоуправление и местна администрация, когато кмет подаде оставка година или по-малко преди края на мандата си, общинският съвет избира нов за периода до следващите местни избори. Така до октомври 2023 г., когато ще се състои местният вот, общинските съветници могат да изберат временен кмет – някой от деветимата заместници на Димитров (дори в София са осем) или някой общински съветник.
За ГЕРБ няма да е трудно – макар да разполагат с 18 “свои” в 51-членния ОбС, при подходящо сговаряне “помагачи” се намират. Например, когато трябваше да провалят поисканата от “Демократична България” извънредна сесия за Пловдивския панаир, към избраните с листата на ГЕРБ, се присъединиха и тези от БСП (или по-скоро от квотата на собственика на Панаира Георги Гергов).
Битката започва
Ако в големите областни центрове, които ГЕРБ държи повече от два мандата, отсега започнат корупционни скандали, те могат да окажат негативно влияние на резултатите на партията на предсрочния вот за парламент през април. Макар че с хартиената бюлетина, която ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха в играта, тези щети могат да се минимизират.
Въпреки този незаобиколим фактор и публично известните фалшификации с протоколите, шансът за политическите противници на ГЕРБ е да подгреят с една кампания два вота – дори преди да са обявили кандидатите си за кметове и листите със съветници. Ако под тепетата аферата е с Пловдивския панаир, на други места проблемите могат да дойдат от сериозното забавяне на Водния цикъл – проект за 115 млн. лева, от които две трети са безвъзмездно финансиране от ЕС, от не-готовите стадиони, гълтащи милиони, както и от спазарени обществени поръчки, нови хотели, чиито действителни собственици са кметове или членове на семействата им, апартаменти, които кметове са получавали срещу уредени парцели…
Списъкът може да е дълъг, ако местните общности се осмелят да извадят на светло нечисти сделки. Но на много места местната власт се е сраснала с местния бизнес, над тях бди местната полиция и в този Бермудски триъгълник се дави всяка обществена енергия за промяна.
Най-видима и осезаема за гражданите е корупцията на местно ниво. Но онова, което е публична тайна, рядко излиза извън мълвата или анонимните коментари в нета. В София всички корупционни скандали през последните 17 години бяха успешно заметени. Затова пък МВР, прокуратурата и КПКОНПИ проверяваха кмета на Белоградчик, който вече е и обвиняем – община, чийто бюджет за 2022 г. е близо 167 пъти по-малък от този на София.
Кой избира кметовете
Кметът на Пловдив още се опъва и бави оставката си с мотива, че е избран от гражданите. Формално е така. Но Здравко Димитров беше посочен през 2019 г. от Борисов след раздор между него и предишния кмет Иван Тотев. По-късно обаче двамата се спогодиха – Тотев стана депутат и е областен координатор на ГЕРБ. Срещу номинацията на Димитров имаше съпротива в местната организация, където Иван Тотев има силна поддръжка.
Кметът на Пловдив няма да е първият, захвърлен от Борисов на бунището за партийни любимци. Но ще е поредният, за когото лидерът на ГЕРБ не признава отговорност заради собствения си кадрови подбор. И макар да няма съмнение, че всичко, което кметовете на ГЕРБ вършат, става с негово знание, в Пловдив Бойко Борисов ревна гороломно: “Месеци е в болнични, след това отпуски (кметът – б.а.). Този, който трябва всеки ден да е там. Веднъж се месих за пробив, втори път за панаир, трети път за стадиони, аз не съм ви кмет…”.
Стадиони, разхищения, некачествено строителство
В действителност още миналата есен Борисов обяви, че ще се търсят нови лица за София, Пловдив и Бургас (кметовете на столицата и крайморската община са най-дълго управлявалите кметове на ГЕРБ, а и членове на Изпълнителната комисия). Изненадата е, че пловдивският ще си тръгне преди края на мандата, а е нарочен и един от заместниците му Пламен Райчев, отговорен за строежа на един от стадионите – “Христо Ботев”.
Третото правителство на Борисов осигури 37 милиона лева от държавния бюджет за реконструкция на стадионите “Христо Ботев” и “Локомотив”, след като лидерът на ГЕРБ обеща на феновете и отборите двете съоръжения. Община Пловдив тегли и заем от 24 милиона лева, но средствата пак не стигат, търпението на феновете се изчерпа и те излязоха на протести. Стадионите бяха предизборна дъвка за не един вот, но сега към местната власт в Пловдив се отправят обвинения за разхищения на средства и некачествено строителство. Нищо от това обаче не събужда вниманието на прокуратурата. Бойко Борисов и обвинява, и правораздава.
Вместо епилог
В британския филм “Три билборда накрая на града” майката на изнасилено и убито момиче обвинява публично местния шериф в бездействие. Тя наема билбордове, за да привлече вниманието към случая на дъщеря ѝ, който остава неразкрит.
В България също има много приспани институции – и много празни билбордове.
Автор: Емилия Милчева за „Дойче веле“.
