Прошков – от Кунева, Тачева – от Сакскобургготски, Заков – от Промяната, Плугчиева – от БСП и много от ГЕРБ
Проектокабинет с 20 министри, седем от които жени, но три от тях – вицепремиерки, предложи кандидат-премиерът на ГЕРБ проф. Николай Габровски. Структурата на евентуалното правителство се придържа към тази на кабинета „Петков“ – включва и министър на електронното управление, и министър на иновациите – два поста, които до онзи момент не съществуваха в правителство.
Кой кой е сред предложените имена? Представяме ги с кратки визитки:
Малина Крумова, предложена за вицепремиер по управление на средствата от ЕС
Малина Крумова съвсем не е без опит в предложения ѝ ресор. Тя се занимава с управление на проекти и програми от 1998 г., от 2007 г. работи в администрация, тя бе именно вицепремиер по еврофондовете в служебното правителство на Огнян Герджиков, има и административен опит като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (от 2017 г.), откъдето през 2019 г. е назначена за председател на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Докато е в правителството на Герджиков, за нея се говореше като за “човека на ГЕРБ”. Тогава тя отричаше и твърдеше, че е политически неангажирана. Крумова е по-популярна с експертизата си по темата безопасност на движението.
Малина Крумова е била и ръководител на Оперативна програма „Околна среда“.
Родена е през 1976 г. Завършва „Политология“ и „Международни отношения“ в Американския университет в Благоевград. Притежава магистърска степен от съвместната програма на университета в Болоня и университета в Сараево „Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа“.
Миглена Тачева, предложена за вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието
Кандидатът за вицепремиер и министър на правосъдието Миглена Тачева е известна личност. Била е зам.-министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски, а в правителството на тройната коалиция министър на правосъдието на мястото на подалия оставка Георги Петканов. Била е и председател на борда на директорите на „Слънчев бряг“ АД.
През 2016 г. застава начело на Националния институт по правосъдие и е преизбрана през април 2021 г.
Тачева е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в САЩ, Нидерландия, Великобритания и Гърция. Учредител и председател на УС на Сдружение „Правна инициатива за обучение и развитие“ от 1994 г. до 2014 г. Учредител и член на Обединените нестопански организации – Варна. Член на Съюза на съдиите в България от 1998 г. до 2001 г. и на Съюза на юристите в България, учредител и член на Български съюз на съдия-изпълнителите. Член на Управителния съвет на ERA (Европейска правна академия) и на Централния съвет на Съюза на юристите в България.
Меглена Плугчиева, предложена за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите
БСП кадърът Меглена Плугчиева е кандидат за заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите в проектоправителството на проф. Габровски.
Тя беше депутат от Столетницата в три различни парламента – от 2009 г. до 2012 г. и в периодите от 1995-1997 г. и 1999-2001 г. Член е на Висшия съвет на БСП.
В правителството на Сергей Станишев Плугчиева беше вицепремиер, отговорен за управлението и контрола на европейските фондове. В кабинета на Симеон Сакскобургготски бе заместник-министър на земеделието и горите с ресори европейската интеграция и горското стопанство и програмите ФАР и САПАРД.
По професия е инженер по горско стопанство и екология от Лесотехническия университет в София. Специализирала е в Научния институт по горите – Гьотинген (Forstliche Versuchsanstalt), ФРГ и в Института по горска политика на „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург, ФРГ.
Плугчиева има забележителен дипломатически опит. От януари 2019 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Черна гора. От юни 2012 г. до октомври 2018 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн. От 2004 г. до 2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на България във Федерална Република Германия.
Плугчиева е единственият посланик с два ордена от Германия – “Федерален кръст за заслуги със звезда” и “Федерален кръст I степен”. Носител на „Златния почетен знак“ на МВР за принос към присъединяването на България към Европейския съюз.
Маринела Петрова, предложена за министър на финансите
Номинираната за министър на финансите Маринела Петрова е била зам.-министър в МФ в три правителства.
Понастоящем е председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) – за първи път българин и за втори път жена, избрана от акционерите на тази позиция. Член е на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд.
Завършила е магистратура в УНСС и СУ „Климент Охридски“. Притежава следдипломни квалификации (Австрия, Обединеното кралство, Япония, Нидерландия, САЩ) в областта на макроикономиката, икономическите и фискалните политики.
Започнала е кариерата си преди 30 г. в Агенцията за икономическо програмиране и развитие към МС на най-ниската експертна позиция. Има над 20 г. опит на ръководна позиция в държавната администрация. Ръководила е екипа на МФ по време на българското председателство на ЕС, както и при преговорите за ERM2.
Д-р Благородна Макева, предложена за министър на вътрешните работи
Д-р Макева има над 23 г. стаж в системата на МВР. Била е и директор на дирекция и в КПКОНПИ.
Родена е на 29 март 1976 г. в Пловдив.
През 1998 г. завършва специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ в Академията на МВР и става оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ на 8-мо РПУ в София.
През 2002 г. завършва „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ отново в Академията. Завършила е и право в Пловдивския университет (2003 г.), прави и докторантура в Академията на МВР. Докторската ѝ степен е от 2007 г. в специалността „Организация и управление извън сферата на материалното производство (вътрешен ред и сигурност)“.
От 2005 г. е юрисконсулт в Дирекция на Национална служба „Полиция“. Била е последователно старши и главен юрисконсулт в Генерална дирекция „Полиция“. От 2009 г. е началник на сектор „Правно-нормативно обслужване“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, а по-късно е началник на сектор „Правно-нормативно обслужване и жалби“ там. ОТ 2015 г. е зам.-директор на ГДНП и отговаря за отделите „Разследване“, „Методическо ръководство на дейността по разследването“, „Икономическа полиция“ и секторите „Експертно-криминалистическа дейност“, „Международно сътрудничество и международни проекти“, „Правно-нормативно обслужване и жалби“ и „Обществени поръчки“.
Била е и директор на дирекция “Публичен регистър” при Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
От 2015 до 2021 г. е била председател на Постоянната комисия по права на човека и полицейска етика в МВР; член на Националния съвет за подпомагане и компенсация на жертви на престъпления – от 2015 до август 2021; член на Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете – в периода 2016-2017 г., както и член на Комитета за наблюдение на националната многогодишна програма на Република България по Фонд „Вътрешна сигурност“ 2014-2020 г. до август 2021 г.
Макева е била хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски“ по „Правни и полицейски аспекти на домашното насилие“, както и председател на Работна група „Правоприлагане“ към Съвета на Европейския съюз по време на българското председателство на Съвета през 2018 г.
Помага и при ориентацията на помощник учители стипендианти на фондация „Фурбрайт“ в България.
Владее английски, немски и руски език.
Атанас Запрянов, предложен за министър на отбраната
Запрянов е магистър от Ленинградската академия „Будьони“ със стаж в НАТО.
С биография, поделена между служба за Варшавския договор и опит в структурите на НАТО е предложеният за министър на отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов.
Запрянов излиза като млад офицер от ВНВУ „Васил Левски“ през 1974 година като първенец на випуска си. През 1982 година завършва военно дело във Военната свързочна академия „Сергей М. Будьони“ в Ленинград, днес Санкт Петербург, завършил е и генерал-щабния факултет на Военна академия „Георги С. Раковски“, в която се завръща през 2002 година вече като неин началник с чин генерал-майор.
Година по-рано е завършил с пълно отличие курс за главен информационен мениджър и мениджър по защита на информационната инфраструктура през 2001 г. в Колежа по управление на информационните ресурси на Националния университет по отбраната във Вашингтон, САЩ, където е номиниран за випускник в Залата на славата на колежа. След по-малко от година като ръководител на Военната академия на 5 април 2003 година е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите.
От 1 юни 2006 г. е военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО. От 9 януари 2007 г. е представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, а впоследствие 2009 е представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО. В периода 2010-2013 е съветник на министъра на отбраната, а на 5 юли 2015 е назначен за заместник-министър на отбраната във второто правителство на Бойко Борисов.
Драгомир Заков, предложен за министър на външните работи
Предложеният за министър на външните работи Драгомир Заков с едно телефонно обаждане до Брюксел беше доведен на пожар в София в края на февруари т. г., за да стане министър на отбраната на мястото на освободения Стефан Янев в кабинета на Кирил Петков. До този момент Заков беше ръководител на българската мисия в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел с личен ранг пълномощен посланик на равно разстояние от дипломацията и отбраната.
47-годишният бакалавър по международни икономически отношения и магистър по международен бизнес от УНСС има специализация през 2015 и 2016 година в Европейския колеж по сигурност и отбрана. През 2001 година е награден със сертификат от армията на САЩ за участието му като наборен военнослужещ в мироопазващата операция на НАТО „Джойнт Гардиън“ в Косово. От март 2002 до февруари 2004 е аташе в мисията ни в НАТО, бил е втори секретар в дирекцията на МВнР, отговаряща за ОССЕ, а в периода 2011-2014 е първи секретар в делегацията на България в ООН. Дипломатът Заков направи интересно изявление във фейсбук покрай протестите за заплати в МВнР на 30 ноември.
„МВнР е част от системата за национална сигурност. Неговите служители – също!
Държава, без МВнР, няма суверенитет. Достойното и справедливо заплащане е основно право по Всеобщата декларация за правата на човека. Служителите в МВнР също имаме достойнство и семейства. За семействата в МО успях да се погрижа. В МВР също получиха добро увеличение. Време е и за МВнР!“, написа Заков, което с днешна дата може да се приеме двусмислено.
Мартин Дановски, предложен за министър на икономиката и индустрията
Бившият шеф на Фонда на фондовете и съветник два мандата на бившия вицепремиер при Бойко Борисов Томислав Дончев е номинираният за икономически министър. Мартин Дановски.
Даковски е роден през 1967 г. в Ловеч. Той е магистър по икономика, маркетинг и стратегическо планиране от УНСС и магистър по инженерни и технически науки, земеустройствено планиране от УАСГ.
Има над 15 години управленски опит в сферата на маркетинга и маркетинг комуникациите, инвестиционно консултиране и връзки с институциите, включително изграждане и ръководене на операции и офиси на мултинационалната маркетингова група „Havas Worldwide” – Франция в страните от Западните Балкани – Северна Македония, Албания, Сърбия.
В публичната сфера е от 2015 г. Работи в областта на икономическа политика, инвестиции, иновации и финансови инструменти.
От 2015 г. е част от създаването на Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете), като член на Управителния съвет, а по-късно става и председател на УС.
Структурира и ръководи като председател Държавната агенция за научни изследвания и иновации от създаването ѝ през март 2021 г. до вливането ѝ в Министерството на иновациите и растежа през март 2022 г.
Добромир Симидчиев, предложен за министър на регионалното развитие и благоустройството
Кандидатът за министър на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев вече е бил заместник-министър в същото министерство при три различни правителства – в първия кабинет на Бойко Борисов, в служебния на Марин Райков и в кабинета Орешарски на БСП и ДПС.
Добромир Симидчиев е завършил УАСГ с най-високо отличие и с няколко академични награди за успехи и най-високи резултати по специалност “Водоснабдяване и канализация” – пречистване на води. Магистър е и по бизнес администрация – финансово управление – от Университета на Сиатъл, САЩ.
Една от най-важните задачи на Симидчиев като заместник-регионален министър бе създаването на 10-годишна стратегия за ВиК сектора на България, която и към момента се изпълнява.
Председател e на Съвета на директорите на фонд ФЛАГ от 2012 до 2021 г.
В професионалната си кариера е бил на мениджърски позиции, експерт и мениджър с опит в областта на разработването на политики, стратегическо и инвестиционно планиране, управление на промяната. Доказан специалист в ефективно и дългосрочно управление на активи и инженерни услуги във водния сектор.
Прошко Прошков, предложен за министър на транспорта
Кандидатът за министър на транспорта и съобщенията Прошко Прошков определено не блести с устойчивост на политическите пристрастия. Той започна кариерата си като млада надежда на ДСБ по времето на Иван Костов, след това се прехвърли към Движение България на гражданите на Меглена Кунева, а в момента е еволюирал до общински съветник на ГЕРБ.
Паметливите още си спомнят как Прошков бе основен критик на партията на Бойко Борисов и модела на управление на столицата, докато бе тъмносин районен кмет на квартал „Лозенец“.
От 2011 година е общински съветник в Столичния общински съвет. Председател е на комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране, член на комисиите по транспорт и пътна безопасност, и по икономика, собственост и дигитална трансформация. Основен приоритет в работата му са политиките за градска мобилност, в това число внедряване на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение.
Прошков е роден през 1974 г. в София. Инженер по автоматика и системотехника от Техническия университет в София. След дипломирането си работи в Германия последователно по два проекта. Първият е за разработка на програмно осигуряване за индустриални приложения, а вторият – за симулация и оптимизиране на трафика в мрежата на Националния железопътен превозвач (Дойче Бан).
Събина Събева, предложена за министър на труда и социалната политика
Събева е родена на 8 август 1958 г. в София. Завършила е Медицинския университет в София. Има и магистърска степен по „Обществено здраве“ от Института по социална и превантивна медицина на Женевския университет и диплома от специалност „Обща хигиена“. Доктор е по медицина. Дисертацията ѝ е в областта на хигиената на детско-юношеската възраст и правата на детето.
Стажувала е в Световна здравна организация в Женева с направление “Психично здраве”. Специализирала е в Департамента по социални и здравни въпроси в Монпелие, Франция по проблеми, свързани с грижата за деца и семейства в риск.
От 2004 до 2020 г. е изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България“. Била е директор дирекции „Програми и международно сътрудничество” и „Държавна политика за закрила на детето” в ДАЗД.
В периода 1989-2002 г. е асистент, старши и главен, в Катедрата по хигиена, екология и професионални болести на Медицински факултет – София. Притежава практически опит в управлението на хора и финанси, планиране на дейности, извършване на анализи и др., както и в разработването и управлението на социални услуги за деца и семейства. Участвала е активно в разработването на нормативни актове в областта на закрилата на детето и социалната политика.
Благомир Здравков, предложен за министър на здравеопазването
Директорът на Педиатрията е един от най-младите кандидати за здравен министър. Роден е на 9 април 1979 година в Карлово. След като завършва медицина в София, специализира анестезиология и интензивно лечение (2015), завършва и още една магистратура – по здравен мениджмънт (2016). За периода 2014-2016 г. придобива квалификация по детска кардиоанестезия в Клиниката по хирургия на вродените сърдечни малформации на Национална кардиологична болница.
Професионалните му интереси са в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационния транспорт на деца, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и управлението на пациентската безопасност в детското здравеопазване.
Първото му работно място е Клиниката по кардиохирургия в болница „Света Анна“, където е анестезиолог-реаниматор. Последното, от април 2021 г., е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“. В периода 2017-2021 г. е част от екипа на Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение на спешната болница „Н. И. Пирогов“.
През 2017 г. е съдебен експерт към Софийски градски съд.
Бил е лектор и консултант на БЧК и ВВС по въпросите на аварийно-спасителната дейност.
От 2011 до 2015 г. преподава в Медицинския университет в София, в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение в базите на болниците „Александровска” и „Царица Йоанна – ИСУЛ”.
Награждаван е от здравното министерство, лекарския съюз и болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Преди да се посвети на медицината, е изкушен от журналистиката и има опит като репортер и редактор в БНТ, където работи в дирекция „Информация“. Като запален турист приема поканата да бъде част от лекарския екип на едно от изданията на „Сървайвър“. Главен консултант на сериала „Откраднат живот“. Свири на пиано, предимно филмова и българска музика.
Славчо Томов, предложен за министър на образованието и науката
Бившият двукратен ректор на Медицинския университет в Плевен проф. Славчо Томов е роден на 21 февруари 1962 година в град Левски. Той е акушер-гинеколог и онколог, доктор по медицина е и доктор на науките. Бил е и декан на факултета по здравни грижи в МУ-Плевен.
Специализирал е лапароскопска и гинекологична хирургия в Германия, Франция и Италия. Сертифициран е като конзолен хирург за работа с роботизираната система da Vinci.
Сега е директор на Научноизследователския институт и председател на Общото събрание на МУ-Плевен. Той е и почетен гражданин на града.
Член е на редица международните научни организации Society of European Robotic Gynecological Surgery (SERGS) – от 2009 г., член на Управителния борд на SERGS (2015-2019 г.); Society of Robotic Surgery (SRS) – от 2010 г.; South Eastern European Robotic Surgery Society (SEERSS) – 2010 г.; Society of Laparoendoscopic sugeons (USA) – 2016 г.).
Ириней Константинов, предложен за министър на културата
Константинов е роден на 23 март 1949 година в София. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 година в класа на Гриша Островски.
В периода 1972-1976 играе на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. От 1976 до 1984 г. играе в столичния театър „Сълза и смях“, а от 1984 г. до днес е част от трупата на Театър „София“.
Зад гърба си има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Участва в множество международни филмови продукции, режисьор е и на няколко постановки.
От 2008 г. насам е директор на столичния драматичен театър „София“.
Удостоен с орден „Стара планина” – първа степен, както и с почетно гражданство на София.
Притежава награди и номинации от редица престижни конкурси за театрални постижения, между които Икар и Аскеер.
Съпругата му Анна-Мария е графичен дизайнер и художник.
Васил Грудев, предложен за министър на земеделието
Служебният министър на земеделието в правителството на Георги Близнашки (август-ноември 2014 г.) Васил Грудев е номинираният за същия пост от проф. Николай Габровски. Грудев е бил и зам.-министър на земеделието във втория кабинет на Бойко Борисов.
Той е пловдивчанин, роден през 1980 г.
Бил е два пъти директор на Държавен фонд „Земеделие“. През 2006 г. започва работа там и до 2013 г. преминава всички йерархични нива на структурата и заема последователно длъжности на експерт, главен експерт, началник отдел, заместник-изпълнителен директор и изпълнителен директор. За втори път става директор на ДФЗ през 2019 г.
Милена Стойчева, предложена за министър на иновациите и растежа
Номинираната за министър на иновациите и растежа Милена Стойчева е предприемач, изпълнителен директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ и гостуващ професор по иновации и предприемачество към Европейския институт за иновации и технологии.
Понастоящем е директор за иновации и трансформация към EIT Culture & Creativity. Член е на борда на Европейския форум на жените основатели на компании.
Има образователни степени и специализации от български и международни университети като СУ „Климент Охридски“, Penn State University, UC Berkeley и MIT.
Милена Стойчева е носител на най-високата световна награда за лидерство на JA Worldwide “Soraya Salti” за 2021 г. за приноса и за развитие на обществото чрез икономическо образование и възможности. Тя е отличена и с наградата за жени лидери на Американско посолство в България.
Има над 20-годишен опит на ръководни позиции в международни организации и компании, сред които председател на глобалния съвет на страните членки на JA Worldwide и старши съветник за висше образование в Европа.
Милена Стойчева е първият декан по студентски въпроси на Американския университет в България. В допълнение на редица собствени начинания, тя е ключова фигура в групата по предприемачество и наука на образователния екип на Intel, Европа.
Работила е за кратко като журналист в телевизия AP, била е ментор и треньор в различни обучителни програми по бизнес развитие и технологично предприемачество.
Красимир Симонски, предложен за министър на електронното управление
Кандидатът за министър на електронното управление Красимир Симонски е сегашният зам.-председател на Държавната агенция „Електронно управление“ – IT експерт със стаж в академичната сфера и в държавната администрация.
Симонски е инженер по специалност „Изчислителна техника“ от Техническия университет-София и доктор на науките от БАН. Преподавал е програмиране и компютърни архитектури в Технически университет-София и компютърни мрежи в Американския университет.
От 1991 г. до 2003 г. заема длъжността Директор компютри и комуникации на Американския университет в България (АУБ). Създател е на първата действаща Cisco мрежова академия през 2000 г. към АУБ, както и на други регионални мрежови академии в България, Македония, Косово и Гърция.
В периода 2004-2007 г. ръководи проекта „Телецентрове“ на ПРООН.
От 2007 г. е ръководител и координатор на българските екипи по проекти на ЕК.
От септември 2007 г. до октомври 2009 г. е заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с ресор „Информационни технологии“.
От април 2012 г. разработва и ръководи националния проект за развитие на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение в България с бенефициент Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС).
От началото на 2013 г. е изпълнителен директор на ИА ЕСМИС до назначаването му през 2016 г. за заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).
От юни 2021 г. е председател на ДАЕУ и Национален координатор по киберсигурността до закриването на агенцията заради създаването на Министерство на електронното управление.
Николай Павлов, предложен за министър на енергетиката
Кандидатът за министър на енергетиката в проектокабинета на проф. Габровски Николай Павлов е смятан за близък до президента Румен Радев. Той е роден през 1975 г. в град Димитровград и е завършил Хасковската езикова гимназия – същата люпилня за кадри, от която излязоха и Асен Василев (ПП) и Делян Добрев (ГЕРБ).
Смята се, че охладняването на отношенията между държавния глава и ПП до голяма степен се дължат на атаките срещу Николай Павлов от страна на Промяната по времето, когато той беше шеф на „Булгаргаз“.
Павлов е магистър по финанси и международни икономически отношения в УНСС.
Има над 10-годишен опит в енергетиката на ръководни и управленски позиции. Бил е финансов директор и член на Управителния съвет на „Национална електрическа компания“ ЕАД, както и член на Съвета на директорите на “Контур Глобал Марица Изток 3” АД. Притежава опит като член на одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.
През 2015 г. става финансов директор на „Булгаргаз“ ЕАД. От 2016 г. до началото на 2017 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД. От януари 2017 г. до май 2017 г. е служебен министър на енергетиката в правителството на проф. Огнян Герджиков, назначено от Румен Радев.
От май 2017 г. до февруари 2022 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД.
Мартин Захариев, предложен за министър на туризма
Д-р Мартин Захариев е кандидат за министър на туризма. Той бе депутат от гражданската квота на БСП в 42-то Народно събрание, член на комисиите по култура и медии и по транспорт.
Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет и е специализирал медиен мениджмънт в САЩ и Великобритания.
През последните 30 г. работи в областта на медиите, телекомуникациите, информационните технологии и туризма. В професионалната си кариера е бил журналист, редактор, радио и телевизионен водещ и продуцент, дългогодишен издател на списания и предприемач в различни медиини и иновативни технологични проекти.
През различни години създава и издава едни от водещите месечни списания в България. Създава и управлява известни радио мрежи, както и високотехнологична компания.
Бил е член на Съюза на издателите, Асоциацията на рекламните агенции и член на управителните съвети на Асоциацията на радио и телевизионните оператори – АБРО, Асоциацията на телевизионните продуценти – АТП.
През 2020 г. е избран за зам.-председател на Обществения съвет на БНТ. От 2016 г. е изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.
Борил Кръстев, предложен за министър на спорта
Съпругът на олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева – Борил Кръстев, е кандидатът за министър на младежта и спорта. Той бе сред кандидат-депутатите в листата на ГЕРБ в 24 МИР в София.
Възпитаник е на Русенския университет “Ангел Кънчев“, откъдето е бакалавърската му диплома по транспортна техника и технологии и магистърската в специалността “Технология и управление на транспорта”. В момента прави следдипломна квалификация с профил “Бокс и кикбокс” в Националната спортна академия “Васил Левски” в София.
От 2009 година работи в сферата на търговията и управлението на сградния фонд. Има дългогодишен опит в управлението и организацията на спортната подготовка. Участва в различни дейности, свързани с подпомагане и развитие на детско-юношеският спорт, условията в спортните зали и осигуряването на по-добри условия в тренировъчния процес.
Борил Кръстев навремето също спортувал – играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, но на любителско ниво.
