Според Асен Василев БВП за догодина се очаква да е с 33 млрд. лв. повече, а приходите в бюджета – с 11 млрд. отгоре
Представители на ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ се договориха за съставянето на ектспертни групи, които да търсят консенсус за приоритетните за страната политики.
Представители на двете парламентарни групи разговаряха на открита среща в Народното събрание в търсене на допирни точки по приоритетите за страната. Срещата се проведе с уговорката, че не става въпрос за преговори за сформиране на мнозинство, а за осигуряването на възможност за провеждане на належащи политики.
От „Продължаваме промяната“ призоваха ГЕРБ да подкрепят декларация, с която да призоват служебното правителство да изработи проект на Бюджет 2023, а не да предлага закон за удължаване на действието на Бюджет 2022.
От партията представиха презентация на предлаганата от тях макрорамка. Според Асен Василев БВП за догодина се очаква да е с 33 млрд. лв. повече, а приходите в бюджета – с 11 млрд. повече.
„Пред нас не стои изборът „бюджетна дисциплина или финансов пакет“, а какво още можем да направим по финансовия пакет при тази бюджетна дисциплина. Тук сте прави, че трябват допълнителни изчисления, за да се конструира конструктивен бюджет за догодина. Защото, иначе, удължаването на действието на сегашния бюджет би било неадекватно. Просто прекалено голяма е промяната в параметрите“, заяви Василев.
Делян Добрев от ГЕРБ отговори, че фискалната прогноза на „Продължаваме промяната“ се разминава с прогнозата на други организации и ако не се сбъдне, има риск държавата да изпадне в още по-голям дълг. Кирил Ананиев от ГЕРБ също потвърди, че изчисленията им се различават от тези на „Продължаваме промяната“.
От ГЕРБ поставиха въпроса за мерки за цените на горивата и енергоносителите. Те призоваха темата за бюджета и фискалната политика да бъде обсъдена на следваща среща, за да могат експертите да направят точни изчисления. От „Продължаваме промяната“ се съгласиха срещите в този формат да продължат.
В началото на срещата председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова заяви, че двете най-големи парламентарни групи в Народното събрание са натоварени с най-много очаквания от гражданите и трябва да потърсят поне базов консенсус по различни приоритети и политики.
„Редно е да приключи противопоставянето на предизборните кампании и трябва да се търси консенсус и баланс, зад който стоят интересите на българските граждани. Готови сме да водим диалог по обявените от вас точки и политики и се надяваме, че и вие сте се запознали с нашите приоритети. Според нас е редно в максимално широк консенсус да се търсят възможности България да се възстановява от кризите. Бихме искали тази среща да е начин за показ пред обществото, че можем да говорим без опорки, а конструктивно, ясно и конкретно“, заяви Атанасова.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков изтъкна, че партията остава на ясната позиция като конструктивна опозиция и няма да подкрепи първи мандат на ГЕРБ.
„Водим се от принципа, че обещанията преди изборите трябва и след това да ги изпълняваме и това да е стандарт не само за нас, но и за българската политика. Оставаме на ясна позиция като конструктивна опозиция. Да е ясно, че това не е разговор за подкрепа на първия мандат, но това че сме в този голям състав показва голямото ни желание да работим от ролята си на конструктивна опозиция, така че да случим очакванията от българските граждани“, заяви Петков.
Десислава Атанасова заяви, че по някои от темите, заложени в програмата на „Продължаваме промяната“, Народното събрание вече е взело решения, а по други има подкрепа от страна на ГЕРБ – като влизането в еврозоната, темата за Шенген, увеличение на учителските заплати, програмата за образование и следучилищен спорт и изкуства, увеличение на прага за регистрация по ДДС, тавана за цената на тока за бизнеса, но при условие да е 200 лв., а не 250 лв.
От ГЕРБ са готови и за сериозен дебат по антикорупционното законодателство и правосъдната реформа като има разработени конкретни предложения, допълни Атанасова.
Двете партии се разбраха срещите на продължат между работни групи по определени сектори като в тях е възможно да участват и представители на служебното правителство и на други политически сили, за да се търси максимално съгласие.
