Автор: Антоанета Петричанска
Престъпленията срещу околната среда засягат всеки един от нас – това са престъпления, които вредят на въздуха, който дишаме, на земята, по която ходим, на водата, която пием. Отговорът на тези престъпления чрез наказателното право е от ключово значение в контекста на климатичните проблеми, рисковете от глобалното затопляне и влошаването на условията на живот.
Героите в този разказ са участници в битка за по-добър живот чрез опазване на природата под егидата на съдопроизводството – адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, д-р Веселка Христамян от националното гражданско обединение „Дишай България“ и климатичният емигрант Гавраил Гавраилов – екоактивист, журналист и писател.
Пловдив е един от градовете, които най-често заемат челни места в класацията за мръсен въздух у нас. Това е разказ за живота на пловдивчани – живот за глътка чист въздух. Започваме с климатичния емигрант от Пловдив Гавраил Гавраилов, който силно вярва, че премествайки се в София, си е осигурил една доза по-чист въздух:
„Нашето жилище в Пловдив е на голям булевард, където има много силен трафик почти денонощно. Почти няма зеленина, градският транспорт – рейсовете, които обслужват линиите, имаме буквално до нашия апартамент спирка на градския транспорт. И когато спрат автобусите, отворят вратите и започват едни невероятни вибрации, които се усещат чак в стаите, които са от другата страна – не към булеварда, а на тихата уличка. Това, разбира се, са някакви ежедневни причини, които дразнят.”
Мръсният въздух е причина за едни от най-разпространените и влошаващи качеството на живот белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Д-р Веселка Христамян е активист на движението „Дишай Пловдив“, сега част от националното движение „Дишай България“.
“Като лекар аз знам: ние, за да сме здрави, трябва да не позволяваме етиологията – причината, която кара хората да се разболяват. Ние трябва да работим върху намаляването на вредните фактори, които влияят върху човешкото здраве.”
Преди 12 години неправителствени организации в Пловдив първи заведоха колективен иск срещу общинската управа и местната екоинспекция. Те се позоваваха на данни от Европейската агенция по околна среда, събрани от 2007 до 2011 година, според които пределната норма от 50 mg/m3 прахови частици във въздуха е била редовно надхвърляна, понякога близо 200 пъти:
“Това дело е свързано с изключително многото данни, които гражданските организации успяха да съберат, и да предоставят на осмелилите се вече граждани да потърсят правата си и по този начин. В момента Пловдив и в резултат на този стрес, ако мога така да кажа, от осъдителната присъда, която е прецедент – първата по рода си в България, започна съвсем по различен начин да подхожда към градските си политики във връзка с качеството на атмосферния въздух. Т. е. това беше лост, шанс нещата да тръгнат в правилната за хората посока. На базата на постигнатите такива резултати горе – долу можем да кажем, че гражданската енергия даде шанс да се помръднат някои от нещата, които години наред не бяха адекватни в управлението на Пловдив”, разказва д-р Христамян.
Делото за мръсния въздух беше заведено от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Един от инициаторите на иска е адвокат Михаил Екимджиев:
“Такъв тип дела са форма на гражданска самозащита срещу държавата, когато тя нарушава и не изпълнява собствените си закони. Това са дела, чиито решения водят до едни широкомащабни промени, засягащи много хора, засягащи политиките, формиращи една устойчива институционална памет и култура към решаването на този проблем. Ние проучвахме практика на европейски съдилища, на Европейска комисия в тази насока. Не срещнахме никъде подобен проблем да е интерпретиран през призмата на вътрешно дело, което да е заведено и спечелено пред националните съдилища. Да, пред Европейския съд в Страсбург има такива дела, които обаче са загубени пред националните съдилища във Франция, в Италия. А в Италия и след това Страсбургският съд е констатирал, че това е проблем и нарушава чл. 8 – това е правото на личен живот, включващ в по-широк аспект и правото на чиста околна среда. Но, така или иначе, за това дело получихме поздравления от колегите от цяла Европа. И затова смея да твърдя, че ако не е безпрецедентно, то е със съществен принос за развитието на юриспруденцията не само в България, но и в цяла Европа.”
Делото е гледано от съдебни състави от Смолян, Пловдив, Велико Търново и София. На 27 юли миналата година Върховният касационен съд взе решение, с което задължи властите в рамките на една година да предприемат всички мерки, за да изчистят мръсния въздух в Пловдив. Михаил Екимджиев:
“Местните съдии имаха формален повод да се отведат, като казаха, че те също като живеещи в Пловдив дишат този въздух и са предубедени. И затова се наложи делото да ходи в Смолян, във Велико Търново. След това да чака във Върховен съд две години. Но поне във Върховен съд имаше смисъл от чакането, защото именно Върховният съд постанови това забележително решение. А след нашето решение – половин година по-късно, подобно дело беше спечелено и от зелени организации в София. Но отново Пловдив е авангардът, юридически авангард имам пред вид. Колеги от общината споделяха в хода на воденето на това дело, че цели отдели, които преди това просто са тунеядствали – хора само са получавали заплати, уж контролират чистотата на атмосферния въздух, сега работят на пълен капацитет. Организират дейността по почистването, работят по проекти, по методики и т. н. Не че има кой знае какъв практически резултат, но чрез този граждански натиск се формира култура на институционална ангажираност към решаването на този проблем, а не характерното до момента оправдание – въздухът е нещо, което се движи, той се движи трансгранично между общините, между регионите, и затова, понеже ние нямаме пълен контрол над въздуха над Пловдив, ние нищо няма да направим. Напротив, логиката е точно обратната – понеже Пловдив действително е с негативна природна предиспозиция на дъното на Тракийската низина с относително малко валежи и вятър, точно това задължава местните власти, разбира се, координирано с централната власт в лицето на Министерството на околната среда и водите, да предприеме тези максимално ефикасни, устойчиви, целенасочени и последователни мерки, така че този природен негатив, който имаме като даденост, като негативен фактор, да бъде преодолян, а не той да служи като оправдание.”
Пловдивският юрист има обяснение и защо разследванията на екологични престъпления са малко:
“В България рядко се водят такива дела от прокуратурата заради нищетата на самата прокуратура. Вие знаете, че тя не пипа там, където има корупция. А често пъти екологичните престъпления са свързани с корупция, защото не се упражнява контрол над определени бизнеси и бизнесмени, най-често приближени до властта или такива, които си плащат спокойствие.”
И тъй като околната среда няма граници, възниква авангардната идея за международни разследвания на зелената престъпност на ниво Европейски съюз. Отново Михаил Екимджиев:
„Даже се говори в последно време за европейска зелена прокуратура и аз бих приветствал такава идея, защото може да се окаже коректив на този тип неглижиране на ангажиментите, които държавите-членки са поели за опазване на околната среда.”
И в Полша граждани търсят съдебна защита от престъпления срещу околната среда. Жена от Подляското воеводство в североизточната част на страната обвини няколко министерства, че са пасивни пред изменението на климата. Проливните дъждове, наводненията, засилващите се горещини, сушата и пожарите нарушават правото на жената на свободно движение и зачитане на семейния й живот и свобода, постанови председателят на Окръжния съд в Ломжа, съдия Ян Лешчевски:
„В резултат на всички промени в климата, всяка сфера от нейния живот може да бъде нарушена от тези явления. И поради всички тези причини ищецът не може да използва свободно природната среда”.
И тъй като околната среда няма граници, възниква авангардната идея за международни разследвания на зелената престъпност на ниво Европейски съюз:
„Даже се говори в последно време за европейска зелена прокуратура и аз бих приветствал такава идея, защото може да се окаже коректив на този тип неглижиране на ангажиментите, които държавите-членки са поели за опазване на околната среда.“
Не всяко екологично престъпление обаче стига до съда. Страната ни е далеч от т. нар. зелено съдопроизводство. Гавраил Гавраилов обяснява защо гражданите не се обръщат към съда:
“Процедурите са много тромави в България. Изискват много време, много средства и много нерви. И, може би, заради това голяма част от хората не пристъпват към тези стъпки, а по-скоро се опитват чрез различни форми на граждански натиск и протести да алармират за проблемите и се надяват, че по този начин те ще почнат да се решават. Аз досега не съм прибягвал до съдебна битка, а доколкото знам има подобни опити в различни части на страната, има подобни активисти, които постепенно се специализират и за съжаление отделят голяма част от свободното си време, най-вече, за да водят подобен тип битки. Радващият факт е, че вече гражданското общество започна да се мобилизира и има индикации, че групите за граждански натиск започват да действат синхронно. Пред юни месец например се създаде едно национално сдружение под шапката „Дишай България“, което обединява десет подобни местни сдружения в градове в страната, където има проблем с мръсния въздух. И един от тези градове е Пловдив със сдружението „Дишай Пловдив“. Така че, аз предполагам, че с национални усилия постепенно тези проблеми могат да бъдат изнесени на по-високо политическо ниво и да започнат да се решават и през националното правителство.”
Д-р Веселка Христамян от „Дишай Пловдив“, част от „Дишай България“, е категорична:
“В България трябва да се оформи, може би, в началото национално екологично зелено съдопроизводство, а след това то да се репликира и в местните такива. Но според мен, това е процес, който тепърва ще се обсъжда и тепърва ще навлиза, тъй като неговата значимост оттук – нататък предстои. Вярвам, че оттук-нататък делата ще се решават по места, където са заведени и се надявам те да бъдат публични – т. е. да има обществено достояние до това какви решения взима съдебната ни власт, защото ние разчитаме на това – върховенството на закона е основен принцип на една демократична държава. Замърсяването на въздуха е глобален проблем. За съжаление няма такова място, където да можем да дишаме само чист въздух. В наши ръце обаче е като граждани да заставяме политиците да работят за нас и да отговарят – ако се наложи и от подсъдимата скамейка, за вредите върху околната среда.”
Климатичният емигрант, екоактивист, журналист и писател Гавраил Гавраилов:
“Аз прогнозирам, че до 10-15 години голяма част от хората вече ще бъдат със зелено мислене. Просто вървим натам, защото този проблем с климатичните промени и ефектите от тях постепенно ще завладее изцяло нашето ежедневие. Климатичните промени тепърва ще създават огромни проблеми на всички нас. И от всички нас зависи чрез бързи реакции и чрез адекватни действия ние да въздействаме на тези проблеми още от днес. Защото утре вероятно ще бъде късно. Ние трябва да започнем с промяна на нашите нагласи и да разберем, че ние сме част от природните процеси и не бива да си позволяваме да ги манипулираме до такава степен, че да няма връщане назад.”
Гражданите ще осъществят зелената идея на Европа, убедена е д-р Веселка Христамян:
“И мога да си позволя да призова хората: включвайте се, участвайте, сигнализирайте, дайте своята обществена дан, така че всички ние да имаме възможност да направим едни по – добри политики, за да може Пловдив да диша, за да може децата ви да дишат!”
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с “Blagoevgrad News”.
